Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— И да се оглеждаш и така нататък.
— Тук няма да върша подобно нещо, сър — увери го Роб, — честна дума, няма, сър, нека да умра, ако го сторя, сър, независимо какво ми обещават. Дори и да ми предлагат всички съкровища на света, няма да помисля да го сторя, освен ако не ми наредите, сър.
— Съветвам те да не го правиш. Също така си свикнал да дрънкаш и да бърбориш — продължи покровителят му с пълно самообладание. — Внимавай да не се занимаваш с това тук, защото си загубен, негоднико. — И той отново се усмихна и отново го заплаши с пръст.
От ужас Точиларя задиша накъсано и учестено. Той се опита да изтъкне честността на намеренията си, но бе в състояние единствено да зяпа усмихнатия джентълмен с тъпо покорство, от което усмихнатият джентълмен изглеждаше твърде доволен, защото му нареди да слезе долу, след като го наблюдава мълчаливо няколко минути, дал му да разбере, че е нает на работа.
По този начин Роб Точиларя бе нает от мистър Каркър и благоговейната преданост на момчето към джентълмена започна да укрепва и нараства — ако това е възможно — с всеки изминал час.
Той бе служил там вече няколко месеца, когато рано една сутрин Роб отвори градинската врата на мистър Домби, пристигнал по уговорка да закусва с господаря му. В същия миг се появи и господарят му и се втурна да посрещне важния гост и да го приветствува с всичките си зъби.
— Никога не съм се надявал — рече Каркър, след като му помогна да слезе от коня — да ви видя тук, уверявам ви. Това е изключителен ден в моя календар. Никакво събитие не би могло да бъде особено забележително за човек като вас, за когото всичко е достъпно. За човек като мен обаче нещата са съвсем различни.
— Много изискано е всичко тук, Каркър — каза мистър Домби, като благоволи да спре посред тревната площ, за да се огледа наоколо.
— Вие можете да си позволите да кажете това — отвърна Каркър. — Благодаря ви.
— Наистина — продължи мистър Домби с високомерно-покровителствен вид, — всеки би могъл да го каже. Доколкото е възможно, всичко е много просторно и добре уредено… извънредно елегантно.
— Доколкото е възможно, действително — с пренебрежителен тон уточни Каркър. — Тази уговорка е необходима. Е! Достатъчно говорихме по този въпрос. И макар че вие можете да си позволите да изречете похвала, аз все пак съм ви благодарен. Заповядайте вътре.
Като влезе в къщата, мистър Домби забеляза, с пълно основание, добрата подредба в стаите и множеството приспособления, създаващи удобство и уют. Със своята показна смиреност, мистър Каркър посрещна похвалата с почтителна усмивка, като каза, че разбирал деликатния й смисъл и го оценявал, но къщичката действително била добра за човек в неговото положение — по-добра навярно, отколкото му се полагало.
— Но навярно на вас, който стоите толкова нависоко, тя ви изглежда по-хубава, отколкото е в действителност — рече той, разтегнал до уши лицемерната си уста. — Също както кралете намират прелест в живота на просяците.
Докато говореше, той отправи хитър поглед и хитра усмивка към мистър Домби, които станаха още по-хитри, когато мистър Домби застана пред камината в позата, толкова често имитирана от неговия подчинен, и започна да оглежда картините по стените. Докато студеният поглед на мистър Домби се плъзгаше по картините, внимателният поглед на Каркър го следваше, без да го изпуска, като точно забелязваше накъде се насочва и какво съзира. Особено когато погледът се спря на една картина, Каркър като че спря да диша, дебнейки зорко като котка отстрани, но неговият голям началник отклони очи, както и от другите и не личеше тази картина да му е направила по-силно впечатление от останалите.
Каркър по такъв начин погледна към картината — същата, която напомняше за Едит, — сякаш бе живо същество, а върху лицето му се изписа безмълвна, зла насмешка, която като че отчасти бе насочена към картината, но всъщност подигравката се отнасяше до високопоставения човек, застанал до него, неподозиращ нищо. Скоро закуската бе сервирана на масата и като покани мистър Домби да седне на един стол с гръб към картината, самият Каркър както обикновено седна срещу нея.
Мистър Домби бе по-тържествен от всякога и съвсем мълчалив. Папагалът, люлеещ се на позлатения обръч в блестящата клетка, безуспешно се опитваше да привлече вниманието, но Каркър така изцяло бе погълнат от госта, че изобщо не го забелязваше, а гостът, потънал в размисли — над колосаната яка лицето му изглеждаше съсредоточено, дори навъсено, — не откъсваше очи от покривката. Що се отнася до Роб, който ги обслужваше, вниманието и енергията му така изцяло бяха погълнати от заниманието да наблюдава господаря си, че едва ли можеше да му хрумне да се замисли над факта, че гостът е високопоставеният джентълмен, пред когото в детството си е бил представен като свидетелство за здравето на семейството и на когото бе задължен за кожените панталони.