Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Ноздрите на Майев се разшириха от гняв.
Ераван обаче присви иронично очи.
- Според теб съдбата ли ни е отредила да се срещнем в Рифтхолд, без да се разпознаем един друг?
Небрежни, лековати думи от отвратителна, покварена твар. Елин сви рамене.
- Дали съдба... или късмет? - Тя махна към бойното поле, към срутения си град. - Това е далеч по-внушителна сцена за последния ни сблъсък, не смяташ ли? По-достойна за нас.
- Достатъчно! - изсъска Майев.
Елин вирна вежда.
- През последната година от живота си се готвя за този момент. Всъщност през последните десет, като се замисля. - Тя изцъка с език. - Затова искам да му се насладя. Да си поприказвам с най-големия си враг.
Ераван се засмя и звукът сякаш остърга костите ѝ.
- А на мен ми се струва, че целиш да ни забавиш, Елин Галантиус.
Тя пак махна към стените на града зад себе си.
- Защо да го правя? Ключовете вече ги няма. Боговете също. - Тя ги удостои с усмивка. - Предполагам, че знаеш?!
Нотката на шеговитост напусна лицето на Ераван.
- Знам.
Смърт - мъчителна смърт дебнеше в гласа му.
Елин пак сви рамене.
- Всъщност ти направих услуга.
- Не ѝ позволявай да говори! - процеди през зъби Майев. - Да приключваме!
Елин се засмя.
- Човек би си помисли, че те е страх, Майев. Да не би наистина да искам да ви забавя. - Тя отново се обърна към Ераван. - Боговете възнамеряваха да те завлекат със себе си. Да те разкъсат на парчета. - По устните ѝ се изписа половинчата усмивка. - Аз ги помолих да ти го спестят. За да можем двамата с теб да си спретнем този грандиозен дуел.
- Как си оцеляла? - попита я Майев.
- Научих се да споделям - измърка Елин. - Чак сега.
- Лъжи - изплю Майев.
- Всъщност имам един въпрос към вас - заяви Елин на двамата господари на мрака, от които я деляха само танцуващите снежинки. - Вие ще споделяте ли властта? Все пак и двамата вече сте обречени да останете завинаги в нашия свят. - Тя посочи Майев с огнения си щит. - Доколкото чух, си била решена да го изпратиш у дома. И си събрала цяла армия от лечителки в Доранел, за да го унищожиш при първа възможност.
Ераван примигна бавно.
Елин се подсмихна.
- Какво ще ги правиш всичките тези лечителки сега, Майев? Обсъди ли този въпрос с Ераван?
Около пръстите на Майев се заусуква мрак.
- Изтърпях достатъчно празни приказки.
- Аз не - отсече Ераван с пламтящи златисти очи.
- Добре - каза Елин. - Бях нейна пленница. Месеци наред. Няма да повярваш колко неща научих през това време. За съпруга ѝ, твоя брат. За библиотеката в двореца, откъдето Майев е разбрала как да прескача от свят в свят. Ще споделиш ли с него тези познания, Майев, или това не влиза в уговорката ви?
Съмнение. Съмнение започваше да тъмнее в очите на Ераван.
Елин продължи в същия дух:
- Едно ще ти кажа: не те иска тук. Иска да те махне. Интересно ми е какво ти каза, когато твоят Ключ на Уирда изчезна? Нека позная: кралят на Адарлан се е промъкнал в Морат, убил е момичето, което си взел за своя робиня и жив портал, и е срутил крепостта ти, а Майев пристигнала точно навреме да опита да го спре, макар и неуспешно? А знаеше ли, че е съзаклятничила с него дни наред? Само и само да ти измъкне ключа?
- Това е лъжа! - озъби се Майев.
- Така ли? Да повторя ли някои от репликите, които сте си разменили с лорд Ераван на четири очи? Които кралят на Адарлан ми предаде?
Усмивката на Ераван се разшири.
- Винаги си обичала да драматизираш. Дали пък не лъжеш, както твърди сестра ми?
- Може би да, а може би не. Само дето истината за предателството на новата ти съюзница е много по-интересна от всяка лъжа, която би родила моята глава.
- Да ти разкрием ли още една истина тогава? - подхвърли Майев. - Искаш ли да узнаеш кой уби родителите ти? Кой уби лейди Мериън?
Елин застина.
Майев махна с ръка към Ераван.
- Не беше той. Не беше дори кралят на Адарлан. Не, той изпрати нисш валгски принц да свърши тази работа. Дори не благоволи да отиде лично. Не повярва, че подобно начинание изисква висша намеса.
Елин вторачи очи в кралицата. Във валгския крал.
После вдигна вежда.
- Това опит да разклатите решимостта ми ли беше? На по хиляди години сте, а не ви хрумна нищо по-хитроумно?! - Тя пак се засмя и посочи Ераван с Голдрин. Можеше да се закълне, че кралят трепна от огненото острие. - Съжалявам те. Как можа да се обвържеш с толкова дотеглива личност? - Елин изцъка с език. - А когато Майев те предаде, ще ми стане още по-жал за теб.
- Виждаш ли как приказва? - изсъска Майев. - Винаги в това ѝ е била силата: да отвлича вниманието ти и да дърдори, докато...
- Да, да. Но както вече казах: играта е ваша. Няма какво да ви спре.