Сянката на планината

веднъж един мъдър затворник. — Те мислят като нас, действат като нас и се бият като нас.

Те са престъпници, които са се продали на богаташите, но са престъпници."

Доминик ни остави в уличката зад хотела.

— Благодаря, Доминик — каза Карла и сложи ръка на сърцето си. — Много приятно

пътуване.

Дадох му всички пари, които имах в себе си. Основно щатски долари, но имаше и други

от аварийния запас, който носех за непредвидени разходи. Общо към двайсет хиляди долара.

Толкова ми минаваха през ръцете за два дни, но за човек, който живееше с петдесет долара

месечно, това бяха много пари. Стигаха за едностайна къща, за каквато мечтаеше, защото

ченгето спасител на града по време на блокадата — както мнозина от полицаите — живееше

в бедна колиба.

— Много са — намръщи се той и разбрах, че съм го обидил.

— Само толкова имам по джобовете, Доминик — принудих го аз да ги вземе. — И да

бяха повече, пак щях да ти ги дам всичките. Толкова се радвам, човече! Длъжник съм ти. Ако

ти потрябвам за нещо, непременно се обади.

— Благодаря, Лин. — Той пъхна парите в пазвата си. По погледа му пролича, че няма

търпение да си отиде до вкъщи след дежурните обиколки, за да каже на жена си.

Потегли, а Карла тръгна по алеята под арката.

— Задръж! — хванах я аз за лакътя. — Мадам Жу има навика да изскача от тъмното.

Карла обърна поглед към Щората, която просветляваше хоризонта около сградите в

мръсносиво.

— Надали ще се покаже денем — каза тя и закрачи напред. — Вредно е за нейната кожа.

Изкачихме стълбите до барикадираната врата на етажа ни.

— Кажи паролата! — провикна се Джасвант.

— Дебилия! — ревнах.

— Ти да не си шибан екстрасенс, бе? — Барикадата не проявяваме никакви признаци за

промяна. — Откъде я научи?

— Джасвант, отваряй. Водя зомбясало момиче.

— Зомбясало…?!

— Отмести… барикадата… и… отвори… вратата!

— Баба, ти нямаш никакво усещане за игра — каза той и отмести художествената

инсталация. Открехна вратата и Карла се вмъкна вътре.

— Изобщо нямате вид на зомбясала, госпожице Карла! — избликна във възторг

Джасвант. — Толкова сте лъчезарна!

— Благодаря, Джасвант — отвърна Карла. — Случайно да имаш запаси за ситуации като

тази?

— Госпожице, знаете ни нас, сикхите! — отвърна Джасвант, като си сучеше брадата.

— Джасвант, открехни още малко вратата. — Още се мъчех да се провра.

Той отмести съоръжението, процедих се вътре и той го изтика обратно.

— Какво ще докладваш? — попита ме, като изтупваше праха от ръцете си.

— Майната ти.

— Чакай — заяви той сериозно. — Искам да знам какво става навън. Докладвай за

обстановката.

— Да докладвам?! — Опитах се да се шмугна край него и да стигна до стаята си.

— Чакай! — прегради пътя ми той.