Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Погледнах към набедения виновник: млад стратънец — какъв ти стратънец, всъщност — младият некадърник с развихрена къдрава кестенява коса и папийонка. Това, че на бюрото му имаше аквариум, не бе толкова страшно — на Стратънци им беше позволено да водят домашни любимци в офиса — игуани, порове, хамстери, папагалчета, костенурки, тарантули, змии, мангусти и всичко, което им хрумнеше при техните раздути доходи. Веднъж даже някой беше докарал и ара с речник от над петдесет английски думи, който, когато не имитираше как младите Стратънци продават акции по телефона, им препоръчаше да ходят да си го начукат. Чашата преля един-единствен път, когато един млад стратънец доведе шимпанзе по памперси и ролкови кънки.
— Викни Дани — изстрелях. — Да му вземе мярката на тоя шибан келеш.
Джанет кимна и отиде да търси Дани, а аз продължих да стоя в пълен шок. Как може това мекотело в папийонка да е способно на подобна отвратителна… шибана постъпка? Та тя противоречи на цялата същност на „Стратън Оукмънт“! Абсолютно светотатство! Е, не срещу Бог, да речем, но срещу самия Живот! Най-нахално и брутално погазване на етичния кодекс на „Стратън“. А наказанието за подобно нещо е… какво всъщност беше наказанието? Добре де, нека младшият ми партньор Дани Поуръш да реши; той е майстор по вкарването на по-своенравните Стратънци в правия път. Да не говорим с какъв кеф го правеше.
Забелязах приближаващия се Дани и Джанет, която го следваше по петите. Дани изглеждаше бесен, което не предвещаваше нищо добро за брокера с папийонката. Даже се загледах по-внимателно в него и чак ме досмеша на нормалния му вид. Понеже по сивия му, ситно раиран костюм, искрящобяла риза и червена копринена вратовръзка никак не личеше, че се доближаваше до публично обявената си цел да изчука всички асистентки по продажбите до една.
Дани Поуръш беше от свръхсвирепите и диви евреи. Бе среден на ръст, метър и седемдесет и пет, с нормално тегло, седемдесет и седем кила, и никак не приличаше на евреин, хеле пък с тези стоманеносини очи с топлината на айсберг.
И това напълно го устройваше. Подобно на много други евреи, и Дани изгаряше от тайното желание да го вземат за басп и правеше всичко по силите си да се докара до съвършенство — като се започнеше със забележително избелените му зъби, лустросвани, докато станат толкова големи и бели, че изглеждаха почти радиоактивни, и се стигнеше до изработените от черупка на костенурка кафяви очила с обикновени стъкла (Дани имаше идеално зрение) и черните му кожени обувки с изработени по поръчка стелки с полирани до огледално бомбета.
Но всичко това бе колкото смешно, толкова и гадно, понеже, достигайки зрялата възраст от трийсет и четири години, Дани бе успял да придаде ново значение на понятието „абнормално поведение“. Вероятно трябваше да се усъмня още преди повече от шест години, когато го срещнах за пръв път. Тогава още не бях основал „Стратън“ и Дани работеше при мен като стажант-брокер. Беше някъде през пролетта, когато го поканих да ме придружи на срещата със счетоводителя ми в Манхатън. А когато стигнахме, той ме убеди да се отбием до едно място, където продаваха „крек“, и там ми разказа житието си, включително и как изшмъркал през носа си последните си две фирми — куриерско бюро и служба за бърза помощ. После ми разправи как се оженил за първата си братовчедка Нанси заради фантастичното й дупе, а като го попитах не се ли е притеснил, че извършва кръвосмешение, той най-нехайно отвърна, че ако им се роди ненормално дете, направо ще го остави на стълбите на някое сиропиталище.
Може би още тогава трябваше да побягна, имайки предвид, че човек като Дани е способен да изкара наяве най-лошите ми черти. Вместо това му дадох назаем от личните си пари, та да си стъпи на краката, и го обучих на брокерския занаят. Година по-късно основах „Стратън“ и го оставих да се сдобие постепенно с такъв дял, че да ми стане съдружник. През последните три години Дани се доказа като сериозен боец — прегази всеки по пътя си, за да се укрепи на позиция номер две в „Стратън“. Но при цялото му безумие, нямах и капка съмнение, че умът му сече като бръснач, че е лукав като лисица, безмилостен като варварин и най-вече предан като куче. И напоследък бях започнал да му поверявам всички мръсни задачи, които той изпълняваше с неописуемо удоволствие.
Дани ме поздрави по мафиотски, с топла прегръдка и целувка по всяка буза. Това бе знак на уважение и респект, а подобни жестове се ценяха високо в борсовата зала на „Стратън Оукмънт“. С крайчеца на окото си обаче мярнах как Джанет циничката забелва подигравателно очи при така демонстрираната от Дани привързаност и преданост.