Смъртоносно бяло
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0382-7
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
Вътре около четиресет души седяха на пластмасови столове. Страйк седна на най-близкото свободно място и заоглежда главите пред себе си за дългата до раменете сплъстена коса на Били.
Отпред беше поставена маса за ораторите. В момента млада жена крачеше пред нея и говореше на публиката. Косата й бе боядисана в същия яркочервен нюанс като на Коко – лепката, с която Страйк бе преспал една нощ. Говореше със серия от недовършени изречения, често губеща се във вметнати изрази и забравяща да спазва избрания просторечен изговор. Страйк остана с впечатлението, че вече е говорила дълго време.
– ...помислете за самонастанилите се и художниците, всички до един са... защото това е една почтена общност, а те идват с техните клипбордове и разпореждат какво било добро за вас и промъкват потиснически закони тихомълком като троянски кон... направо си е координирана кампания...
Половината от публиката имаха вид на студенти. Сред по-възрастните Страйк различи мъже и жени с щампата на дежурни протестиращи – носеха фланелки с леви послания като приятеля на входа. Тук-там виждаше неуместни фигури, за които предположи, че са местни жители, недоволни от нахлуването на лятната олимпиада в Източен Лондон: разни типове с вид на художници, вероятно самонастанили се, и възрастна двойка, които в момента си шепнеха, и Страйк предположи, че са искрено разтревожени за лехата пред къщата си. Като ги гледаше как възобновиха кротките си пози на богомолци в църква, Страйк се досети как са стигнали до съгласие, че няма начин да се изнижат, без да привлекат внимание върху себе си. Едно момче с много пиърсинги и анархистки татуировки шумно си чистеше зъбите.
Зад момичето, което говореше, седяха трима други: по-възрастна жена и двама мъже, разговарящи тихо помежду си. Единият бе поне шейсетгодишен, с издадена напред челюст и масивен гръден кош, с излъчване на професионален бияч. Нещо в тъмните дълбоко разположени очи на другия накара Страйк да прегледа листовката в ръката си и да потърси потвърждение на внезапно обзелото го подозрение.
СЪПРОТИВА НА МЕСТНАТА ОБЩНОСТ
СРЕЩУ ОЛИМПИАДАТА (СМОСО)
15 юни 2012 г.
19:30 Пъб „Белия кон“, Ист Хам
Оратори:
Лилиан Суийтинг
Опазване на дивата природа, И. Лондон
Уолтър Фрет
Работнически съюз; активист на СМОСО
Флик Пърдю
Антибедност агитатор; активист на СМОСО
Джими Найт
Реална социалистичеста партия; активист на СМОСО
Мъжът с хлътналите очи, въпреки силно обраслата си брада и общ вид на запуснатост, изобщо не беше чак толкова мръсен като Били и косата му бе подстригвана най-много преди два месеца. Изглеждаше на около трийсет и пет и макар лицето му да бе по-квадратно и да бе по-мускулест от посетителя на Страйк, имаше същата тъмна коса и бледа кожа като него. При наличните доказателства Страйк би заложил смело, че Джими Найт беше по-голям брат на Били.
Джими довърши полугласния си разговор с колегата си от Работническия съюз и се облегна на стола си със скръстени на гърдите масивни ръце. Отнесеното му изражение показваше, че и той като все по-отегчената публика не слуша младата жена.
В този момент Страйк осъзна, че е наблюдаван от безличен на вид мъж, седящ на реда пред него. Когато Страйк посрещна погледа на бледосините му очи, онзи бързо пренасочи вниманието си към продължаващата да говори Флик. Като разглеждаше спретнатите джинси и фланелка на синеокия и чистата му коса, Страйк си отбеляза наум, че е могъл да пропусне гладкото избръсване сутринта, но очевидно от Централното управление на полицията не смятаха за нужно да пращат за СМОСО най-печените си хора. Естествено, трябваше да се очаква присъствие на полицай в цивилни дрехи. Сега бе нормално да се наблюдава всяка група, планираща съпротива или провокации срещу олимпиадата.
Недалеч от цивилния полицай седеше млад азиатец по риза с вид на човек с добре платена професия. Беше висок и слаб, гризеше ноктите на лявата си ръка, а погледът му бе фиксиран в ораторката. Докато Страйк го гледаше, мъжът подскочи и извади пръста от устата си. Беше го разкървавил.
– Добре – чу се висок мъжки глас. Слушателите, разчели авторитет в него, се поизправиха на местата си. – Много ти благодарим, Флик.
Джими Найт се изправи и даде тон на вяло ръкопляскане за Флик, която се върна до масата и седна на свободния стол между двамата мъже.
Със силно износените си джинси и негладена тениска Джими Найт напомняше на Страйк мъжете, които покойната му майка си бе хващала за любовници. Спокойно можеше да мине за басист от третокласна група с неговите мускулести ръце и татуировки. Страйк забеляза, че безличният синеок мъж се напрегна. Беше чакал именно Джими.