Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Корабът вече бе завзет. Кайл се стопли на въглищата, догарящи в един железен мангал. Двама гвардейци бързо разчистваха палубата.

— Веднага ли потегляме? — попита Кайл един от тях.

Мъжът спря и го изгледа.

— Новобранец, а?

— Да.

— Кой те закле?

— Изгърбения.

Гвардеецът кимна, впечатлен от името. Кайл се зачуди какво толкова впечатляващо имаше в стария еднорък сапьор.

— Познаваш ли корабите?

— Не.

— Тогава вече официално си морски пехотинец. Събирай брони и оръжия — особено стрелящи оръжия. Подготвяме се за блокада.

— Блокада?

— Да. Имаме нужда от всичките кораби.

Кайл го изгледа невярващо.

— Но това е цял един град!

Усмивката на гвардееца блесна в мрака.

— Тогава — от най-добрите им кораби.

Усмивката изчезна.

— Слизай долу и започвай да тършуваш.

— Тъй вярно.

Кайл бавно слезе по стълбите, очаквайки да завари кърваво клане. Но това, което откри, го смути още повече — всички трюмове и каюти, в които влезе, бяха напълно празни. Не видя нито един човек, жив или мъртъв. Къде бяха всички? Какво се бе случило? Никъде не откри оръжия или брони.

Откъм кърмата се дочу дрънчене на метал. Грабна сабята си и тръгна натам. Тесният коридор свършваше със стая, задръстена от пейки и маси. В далечния край на помещението зееше врата, водеща до кърмата. Дрънченето на метал продължи. Кайл тихо се приближи и надникна през нея. Видя гърба на босоног мъж с мокра риза и панталони, който се опитваше да разбие заключената с вериги врата на голям шкаф.

— Един момент — рече мъжът на талийски без да се обръща. Кайл се зачуди откъде бе разбрал, че е зад него. Беше сигурен, че люлеенето и скърцането на кораба бе заглушило стъпките му.

— Добре.

Още дрънчене, след което веригите паднаха на пода.

— Ха!

Мъжът отвори вратата на шкафа. Кайл зърна копия, лъкове и мечове, заключени зад железни решетки.

— Помогни ми да кача тези горе.

— Къде са всички? Имам предвид екипажа?

Гвардеецът започна да отключва решетките. Кайл видя, че държеше огромна връзка ключове.

— Търговци — въздъхна мъжът. — Искат оръжията да стоят заключени, но в същото време очакват да бъдат постоянно защитени. — Гъстата му, късо подстригана черна коса лъщеше като мокра козина, а бръчиците от двете страни на устата изглеждаха готови всеки момент да разцъфнат в усмивка. — Екипажът? Неколцина нещастници. Някои се биха, други се хвърлиха през борда.