Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

На осмия ден Кайл разбра каква е втората задача на многото гвардейци по брега. Разнесоха се викове от един кален остров в протока и от всички страни дотърчаха наемници. Нагазиха в мътните плитчини и се гмурнаха в тръстиката. Кайл и останалите плувци спряха, за да гледат.

Появи се момче в прокъсана туника, цялото на резки от тревите и тръстиката. То тичаше по глинестия бряг на острова, босоного и ококорено. Гвардеец изскочи иззад прикритието си и повали момчето във водата. Двамата потънаха под кафявата повърхност. Кайл заплува към тях с цялата бързина, на която бе способен.

Наемникът изплува и завлече отпуснатото тяло към брега. Кайл пристигна точно навреме, за да види гъстата червена кръв, опръскала калта и гърдите на младежа. Гвардеецът беше Семката — ниският ветеран, за когото Изгърбения го бе предупредил. Въпреки това Кайл бързо прецапа плитката вода, вдигна главата на момчето и видя, че то бе мъртво.

— Защо трябваше да го убиваш?

Ветеранът не му обърна внимание, а започна да почиства и смазва острието на ножа си.

— Беше само едно дете. Защо го уби?

— Млъквай. Заповеди. Съгледвачи не се допускат.

— Съгледвачи? — Кайл не можеше да повярва на ушите си. — Съгледвачи? Може би просто ни е гледал. Може би е бил любопитен. Кой ли не би бил?

— Дръж си езика зад зъбите. Аз не съм добряк като оная крава от Дженабакъз, Джарис.

Кайл едва не се нахвърли на набития главорез — знаеше, че е дошъл от някакво място, наречено Ерлитан, — но Семката все още стискаше ножа си, докато Кайл стискаше единствено мехур от козя кожа. Той вдигна мехура.

— Много приличаш на това нещо, Семка. И двамата сте пълни с въздух — каза Кайл и отвори шева на мехура, а въздухът вътре излезе с пърдене. — И двамата вдигате твърде много шум.

Семката плесна мехура.

— Не си играй с мен. Това не е игра.

Тогава пристигнаха други гвардейци и изгониха Кайл. Той отиде да си намери нов мехур. Наемниците завлякоха трупа в гъстите блатни треви.