Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Никога няма да се разделя с нея.

По лицето на Преследвача се изписа раздразнение.

— Черният Ловец да те отнесе дано! Това си е твоето погребение.

Високият разузнавач му обърна гръб и се отдалечи с тежка стъпка. Кайл откри меховете в кошници. Мъже и жени ги завързваха за гърдите си. Той завърза сабята на един кожен каиш, после го прекара под едната си мишница и около врата си. Покрай него минаваха наемници, които навлизаха в спокойната, почти неподвижна вода.

— Къде отиваме? — попита ги Кайл.

— Тихо — изсъска му някой.

— Гуглата да ти откъсне езика.

Кайл преглътна обидата и реши да си замълчи. Присъедини се към редиците полуголи мъже и жени, навлизащи във водата.

Тя беше изключително студена. Кайл вече чувстваше как пръстите на краката и ръцете му изтръпват. Каква щеше да е ползата от него, когато стигнеха кораба, при положение, че ръцете му са твърде безчувствени, за да размахват оръжие? Някой беше ли помислил за това?

Той се закова на място когато водата достигна кръста му. Обърна се да попита някого, когото и да било, но го побутнаха да върви.

— Тръгвай.

— Нямаме много време.

— Време за какво? — изсъска Кайл.

Ръка като лопата го грабна за ризницата и го избута напред. Той се завъртя и видя широкоплещестия силует на Сивогрив. Кайл никога не го бе виждал без броня, но сега мъжът изглеждаше още по-впечатляващо. Гръдният му кош беше огромен, покрит с гъста сива козина, сплъстена от водата. Черни косми покриваха дебелите му като греди ръце.

— Плувай до четвъртия кораб — избоботи той на Кайл и го разтресе за ризницата.

— Четвъртия?

— Четвъртия, най-далечния, момче.

— А, да. Ясно. Ами студът?

Ренегатът примигна и го погледна объркано.

— Какъв студ?

Вятърът да му е на помощ!

— Ти към кой кораб отиваш?

— Кораб ли? В името на зъбите на Трийч, аз няма да ходя.

— Няма да ходиш?

— Не. Не се обичаме с водата.

Ренегатът избута Кайл напред, преди той да има време да се зачуди дали говореше сериозно или не. Кайл започна да плува, ритайки с крака. Поддържаше постоянно темпо, както го бяха обучили. Придържаше мехура на гърдите си, но не го стискаше. Стараеше се да не напряга ръцете и краката си, за да не прахосва сили. Не след дълго безформената нощ го погълна. Звездите блестяха над главата му и отвред, отразени в зловещо неподвижната повърхност на водата. Мъже ритаха и шляпаха. От всички страни долитаха проклятия и пъшкане. Кайл погледна напред, но не видя дори първия кораб, какво оставаше за четвъртия.

Продължи да рита. Студът се просмукваше в краката и ръцете му, които ставаха все по-безчувствени. Зачуди се дали не плува в кръг — и как би могъл да го разбере? Как би разбрал кой да е от тях? Но нямаше сили да извика. Зъбите му тракаха, а раменете му се схванаха.