Мрачни дни [bg]

— Е, всичко това приключва. След половин час порталът ще се отвори и се прибираме у дома. Ставай.

Скълдъгъри се втренчи в нея.

— Няма ми едната ръка.

— Е, и?

— Нямаше да говориш така, ако ставаше въпрос за твоята ръка. Никъде не тръгвам без ръката си. Намери ми я, донеси ми я и ще дойда с тебе през въображаемия портал.

— Можеш да ми помогнеш да я потърсим — Валкирия се изправи и му подаде ръка. Дланта й се блъсна в невидима стена. — Това пък какво е?

— Нещо, върху което работя от известно време — самодоволно се ухили Скълдъгъри. — Разполагам с достатъчно време, в което не мога да се занимавам с нищо друго, освен с магия. Безликите без проблем преминават през тази малка въздушна стена, но за плодове на въображението като тебе е направо невъзможно. И на други номера съм се научил.

— Значи имаш намерение да си седиш тука, а аз да свърша цялата работа?

— Много точно си ме разбрала. Ако бях на твое място, щях веднага да потърся тялото, което преди представляваше Бату. Ръката ми най-вероятно е у него.

— Да, видях го на идване. Лежи навън, през две улици оттук. Имаме време спокойно да отидем до там, да ти вземем ръката и пак да успеем за отварянето на портала.

— А ако ти тичаш сама до там и обратно, ще стане още по-бързо.

Валкирия го остави да си монтира крака и се спусна по стълбите, настигна я гласът на Скълдъгъри, който си подпяваше някакъв вариант на „Сухи кости“2.

Момичето излезе на улицата под червеното небе и пое по улицата, следвайки собствените си стъпки в пясъка. Прииска й се да има под ръка тъмни очила, които да я пазят от блясъка на белотата наоколо. Ръцете й бързо поаленяваха от слънцето и щеше да й е доста трудно да обясни на родителите си къде е хванала тен през септември.

Тялото си седеше там, където го беше оставила, безжизнено и с увиснала на гърдите глава. Не скочи и не я нападна, затова Валкирия се наведе и измъкна ръката на Скълдъгъри от хватката му, но в този момент ушите й изпукаха и заглъхнаха. Тя залитна несигурно, по кожата й полазиха ледени тръпки. Устата й пресъхна, а сърцето й затупка лудо. Препъна се в тялото и падна, но не спря, а запълзя по-далеч от него. Главата й се изпълни с оглушителен шепот.

Безликите идваха.