Открадни си свят [bg]

Един ден Саския се натъкна на бял павилион със стени от пластмаса и порцелит. На вратата бе изписано името Дж. М. Сувиен. Нямаше прозорци. Саския счупи ключалката и се озова в ниско продълговато помещение с десетина седалки, наредени по края. От тавана висяха различни апарати — прожектори, видеокамери, монитори.

Тя се настани в една от седалките. Разнесе се звук, напомнящ покашляне, и върху стената пред нея внезапно трепна и затанцува зеленикав пламък. Саския подскочи от изненада.

— „Дж. М. Сувиен“ ви предоставя ключа към златните години и скъпоценните спомени — произнесе сърдечен глас от нищото.

Саския се облегна на стената и се загледа в пламъка. Беше холограма.

— Разбрах. Това е моделиращо студио — измърмори тя.

— Отпуснете се и вдигнете завесата към великото минало, завъртете обратно часовниците си — подканяше я гласът.

— Нямам часовник — сопна се тя.

— Прекрачете назад във времето и се разходете по слънчевата алея на спомените…

— Може ли да не го докарваш чак толкова поетично?

Но гласът продължаваше невъзмутимо да следва предварително зададената програма.

— Колкото повече информация ни предоставите, толкова по-съвършено ще бъде обслужването. Обсегът на нашите възможности позволява да се върнете към най-ранните мигове, откъдето да започнете изграждането на…

— За съжаление не разполагам с чак толкова изобилна информация — прекъсна го Саския. — Е, помня градината, където живеех с моите братя и сестри, смешните малки животни и дребните черни феи, които всъщност се оказаха херувими. Ако са оставили нещо за спомен на Кстаска, задържала го е за себе си. След това се появиха Марко Мец и Контрабандистите, а също Скиапарели, Калисто, Сан Парейл — все такива сладки местенца. Всички ми изглеждаха еднакви, защото ги гледах зад прозореца — било на кола, на евтина хотелска стая или на някой ресторант. Никой от нас не снимаше. Единственият, който би могъл да…