Петият гроб отвъд светлината [bg]

Промъкнах се на пръсти до Софи, диванът ми втора ръка, и видях трета жена. И докато тази също беше руса, то не беше естествена блондинка. Изглеждаше като испанка. На около двадесет и пет. Но имаше същата сплъстена коса, само дето русото й стоеше на неравни петна, сякаш бе изрусена набързо или по принуда. И имаше същото ужасено изражение. Проявяваше същото обезумяло поведение.

Какво, по дяволите, се случваше? Никога нямаше да го разбера без доза кофеин. Обърнах се, за да проведа сутрешната си среща с господин Кафе. Всяка сутрин говорехме за много различни неща. Той предимно гъргореше и пускаше пара, докато вареше еликсира на живота. Аз предимно се прозявах и се оплаквах от сутрините, времето, мъжете. Каквото ми дойдеше.

Щом той свърши с дудненето, нещо за това как съм го обичала само заради каната му, осъзнах, че бях свършила чистите чаши. И верото. След кратко посещение до банята и обратно, измих няколко чаши с шампоан, после посегнах към най-горния рафт за скритото ми съкровище. Сметана без мляко. Някои хора биха ме нарекли продажница, шарлатанка заради използването на изкуствени неща, но изкуствените неща ме правеха щастлива. Подобно на кученцата. И Джордж. Душът на Рейес.

Но когато отворих шкафа, открих друга жена свряна вътре. Отскочих назад, издадох нещо наподобяващо изскърцване на ръждясало колело и се хванах за сърцето. Някой би си помислил, че понеже съм жътварят на души, бих била привикнала мъртвите да се появяват неочаквано. Мне. Все още ме стряскаше всеки път. От добрата страна, приливът на адреналин помагаше. Не много. Все още имах нужда от доза кофеин, но поне бях достатъчно будна да осъзная, че бельото ми най-вероятно бе наопаки. Нещо не беше наред там долу.

Внимателно приближих жената, когато друго движение привлече вниманието ми. Трябваше да вдигна поглед. Нагоре! А там на стената ми имаше друга жена. Тази изглеждаше на около тридесет. Можеше и да е естествена блондинка. Не бях сигурна. Но лазеше по стената ми към тавана. Стигна до ъгъла и се сви там.

Завъртях се на 360 градуса, обръщайки се да се огледам наоколо, и преброих не по-малко от пет жени в различни състояния на ужас. Всичките бяха мръсни, всичките покрити със същата мазнина и от онова, което можех да видя, всичките бяха удушени. Сърцето ми пропадна в петите. Не можеше всичките да са починали наскоро. Щях да съм чула нещо по новините. После осъзнах, че дрехите и прическите им бяха от различни времеви периоди. Докато едната изглеждаше почти съвременна с риза с копчета, друга всъщност изглеждаше като от преди двадесет години, кичури от косата й бяха издърпани в конска опашка с пухкава неонова ластика. Ужасът в очите им, безумният страх, който ги парализираше, разкъса сърцето ми.