![Плясъкът на крилете му [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/1/plyaskt-na-krilete-mu-bg-download.jpg)
Плясъкът на крилете му [bg]
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-643-1
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
— Защото хората са си такива.
— Най-голямата грешка на Бога.
— Не вярвам в това.
— Нито пък аз — Бог е най-голямата грешка на човечеството.
— Измий си устата със сапун, нечестива торба с лайна!
Този път сестра Врай не смъмри Поли.
— Изглежда — заяви тържествуващо Кейл — трябва да научиш малката си приятелка на прошка.
— Може би си изчерпал лимита си — отвърна сестра Врай.
— Седемдесет пъти по седем — изсмя се Кейл. — Остават ми още мно-о-ого. Няма да се измъкнеш толкова лесно.
— Може би. Зависи колко тежки са извършените от теб грехове.
— Обесеният Изкупител споменава ли такова нещо?
— Не.
— Ами, ето на.
— Не ми казваш истината.
— Никога не съм твърдял, че ще ти я казвам. Че коя си ти? Не съм длъжен да ти казвам нищо, ако не желая.
— Имам предвид, за Девата на Гарвановата песен.
— Направих каквото ми беше по силите, за да я спася. — Вече не се чувстваше толкова тържествуващ. — Това е всичко.
— Не ми се вярва. Бъркам ли, като си мисля, че имаш да кажеш още нещо?
— Не, не бъркаш.
— Тогава защо не ми го казваш?
— Не се страхувам да ти го кажа.
— Не съм казала, че се страхуваш.
— Напротив, каза го.
— Добре, съгласна съм. Казах го.
Той се взря в мрежата от ситни дупчици, покриваща очите ѝ. Може пък да е сляпа, помисли си, и да си губя времето. Тъпо. Тъпо. Тъпо.
— Подписах заповедта да бъде пречистена.
— Пречистена?
— Изгорена на клада. Жива. Виждала ли си някога такова нещо?
— Не.
— По-лошо е, отколкото звучи.
— Вярвам ти.
— Гледах изгарянето ѝ.
— Това необходимо ли беше — да се замесваш толкова непосредствено?
— Да, необходимо беше.
— Защо?
— Не ти влиза в работата.
— Но те тормози.
— Разбира се, че ме тормози, мамка му! Тя беше чудесно момиче. Смело. Много смело, но глупаво. Нищо не можех да сторя.
— Сигурен ли си?
— Не, не съм сигурен — току-виж, можех да скоча на вълшебно въже и да се измъкна с бой от площад с пет хиляди души, ограден със стени, високи двайсет стъпки. Да, точно това трябваше да направя.
— Налагаше ли се да подпишеш?
— Да.
— Налагаше ли се да присъстваш?
— Да.
— Налагаше ли се да присъстваш? — повтори тя.
— Отидох, защото смятах, че трябва да страдам… задето подписах… макар че нямаше какво друго да сторя.
— Значи си направил всичко по силите си. Това е моето мнение.
— Какво облекчение. — Гласът му бе тих, но язвителен. — Мислиш ли, че и тя би сметнала същото?
— Не мога да кажа.
— Там е проблемът, нали? Прощаваш ли ми за онова, което ѝ причиних?
— Бог ти прощава.
— Не те питах за Бог. Ти прощаваш ли ми?
8.
За оръжията и човека пея аз, и за сирене; за яростта на Томас Кейл, и за задоволително снабдяване с овес за конете, доставен на точното място, в точния момент. Пея за хиляди хора, поели надолу към обиталището на смъртта, леш за псетата и птиците, и за осигуряването на палатки, готвачи, вода за десет хиляди души сред гола пустош; пея за изобилие от смазка за осите и готварска мазнина.
Представете си пикник със семейството и приятелите. Помислете си за неуспеха да се съберат всички в уреченото време и място („Стори ми се, че каза дванайсет часа“; „Мислех, че трябва да се срещнем при бряста в другия край на града“). Помислете си за безкрайно объркващите се неща: изгубения мармалад, рояка пчели на мястото за пикник, дъжда, разгневения фермер, кавгата между братя, назрявала в течение на двайсет години. А сега си представете биковете на войната, пуснати на воля, за да донесат края на човечеството. Довеждането на апокалипсиса изисква сирене, готварска мазнина, овес, вода и смазка за осите — да се състави поръчка за тях и да бъде изпълнена. Затова Боско не се биеше, а губеше времето на крале, императори, върховни владетели, управници и техните армии от министри и заместник-министри на това или онова с безкрайна поредица от договори, пактове, протоколи, обети и съглашения. Всички те бяха предназначени да осигурят достатъчно място и време за съществените дреболии, за да може заличаването на човешкия род да стане възможно. Краят на света бе отложен за догодина.
Тъй като в стотици укрепени градове по целия свят месец след месец не се случваше нищо особено, възникнаха други, по-непосредствени заплахи: болести, страх, пропускане на сеитбата, инфлация, копнеж по дома и надежда, че всичко някак си ще се оправи от само себе си. Бежанците започнаха да се връщат по домовете си. В резултат на това, в Испански Лийдс епидемията от коремен тиф заглъхна, когато едно старо бунище, отворено поради наплива от разтревожени селяни, което пропускаше човешки изпражнения във водните запаси, причинявайки заразата, бе закрито като вече ненужно. Тревър Лугавой се оправи, както и Кевин Мийтярд; последният се яви на дадения му адрес и се хвана на работа — пренасяне на чували зърно през града.