Измамна светлина [bg]

Но ако му ги отнемеш, какво ще се случи? Ако го лишиш от храната, от столовете, от цветята и от дома му? От приятелите, от подкрепата на партньора, от доходите… какво ще се случи!

Началникът вярваше, че ако човек успее да прозре отвъд злото, ще намери дълбоко заровено добро. Вярваше, че злото си има граници. Но Бовоар бе на друго мнение. Според него отвъд доброто се криеше зло. Без граници, без спирачки, без предели.

И всеки ден се плашеше от неспособността на Гамаш да осъзнае това. От решението му да остане сляп за злото. Защото когато човек си затваря очите за нещо, се случват най-големите ужаси.

Някой бе отнел човешки живот на пет метра от мястото, където четирима души сега се угощаваха сладко. Убийството бе умишлено и извършено с голи ръце. И със сигурност нямаше нищо случайно във факта, че Лилиан Дайсън бе издъхнала точно тук. В съвършената градина на Клара Мороу.

— Можете ли да ни дадете списък с гостите на вернисажа и барбекюто? — попита Гамаш.

— Можем да ви кажем кого сме поканили ние на коктейла, на пълния списък трябва да поискате от музея — отвърна Питър. — Колкото до снощното празненство в Трите бора…

Художникът погледна Клара, а тя се усмихна широко и призна:

— Нямаме представа кой е дошъл. Поканихме цялото село и повечето съседи от околността. Казахме на хората, че могат да идват и да си отиват, когато си поискат.

— Но споменахте, че част от присъствалите на вернисажа са дошли и тук — припомни главният инспектор.

— Вярно е — потвърди Клара. — Мога да ви кажа кого поканихме. Ще направя списък.

— Не всички гости от коктейла са знаели за празненството в Трите бора, така ли? — попита Гамаш. Макар да не бяха отишли, той самият, съпругата му Рен-Мари и Бовоар бяха сред поканените. Предположил бе, че поканата е отправена към всички. Но явно бе грешал.

— Не. На вернисажите се работи, създават се контакти, клюкарства се — обясни художничката. — Искахме партито в селото да е с по-неформална атмосфера. Да празнуваме.

— Да, но… — започна Питър.

— Какво? — обърна се към него Клара.

— Андре Кастонге?

— А, той ли?

— Собственикът на галерията? — попита Гамаш. — Бил е на коктейла?

— Както и тук — потвърди Питър.

Клара кимна. Не бе признала на съпруга си, че само заради него бе поканила Кастонге и още неколцина арт дилъри на барбекюто. Надявала се бе да му дадат шанс.

— Наистина поканих няколко важни клечки — рече. — И художници. Беше много забавно.

Всъщност си бе прекарала чудесно. Приятно й бе да гледа как Мирна си бъбри с Франсоа Мароа, а Рут си разменя обиди с пияни художници, докато Били Уилямс и местните фермери весело си общуват с елегантни собственици на арт галерии.