Сянката на чинара [bg]

Двайсет минути по-късно, точно в пет без пет, Джейк нахълта в канцеларията и се усмихна на Сара.

— Къде се губиш? — сряза го тя, понеже го чакаше.

— Още няма пет — изстреля той в отговор и отвори куфарчето си.

— Да, ама приключваме работа в четири, поне във вторник. В пет в понеделник. В три в сряда и в четвъртък. В петък имаш късмет, ако изобщо се появим.

Тази жена не спираше да дърдори и имаше остър език. След двайсет години ежедневно общуване с адвокати бе овладяла до съвършенство язвителните кратки отговори.

Джейк постави документите на плота пред нея и заяви:

— Искам да отворя наследството на господин Хъбард.

— Със завещание или без завещание?

— О, направил е завещание, и то не едно. Точно това е най-забавното.

— Човекът току-що се самоуби, нали?

— Прекрасно знаеш, че се е самоубил, защото работиш в този съд, където се разнасят слухове, летят клюки и нищо не остава тайна.

— Обидена съм — заяви тя и удари печата. Разлисти няколко страници, усмихна се и каза: — Ооо, хубавичко, саморъчно написано завещание. Благодат за юриста.

— Имаш право.

— Кой получава всичко?

— Нищо няма да изкопчиш от мен. — Джейк извади още документи от куфарчето си.

— Е, господин Бриганс, от теб може и да не изкопча, но от документите в този съд ще изкопча. — Тя театрално подпечата една страница и додаде: — Всичко вече официално е публично достояние съгласно законите на този велик щат, освен ако не сте подали искане досието да бъде запечатано, разбира се.

— Не съм.

— А, добре, значи можем да поговорим за всички гадории. Има гадории, нали?

— Не знам. Още ровя. Сара, нуждая се от услуга.

— Каквото поискаш, миличък.

— В момента се надпреварваме кой пръв ще стигне до съда и аз току-що спечелих. Много скоро, най-вероятно утре сутринта, очаквам двама-трима надути адвокати с тъмни костюми да цъфнат тук и също да подадат молба за откриване на наследството на господин Хъбард. Най-вероятно ще бъдат от Тюпълоу. Нали разбираш, има и друго завещание.

— Много ми харесва.

— И на мен. Както и да е, не си длъжна да ги осведомяваш, че са финиширали втори, но пък може да ти е забавно да им видиш физиономиите. Какво ще кажеш?

— Нямам търпение.

— Страхотно, покажи им папката, посмей се и ми звънни да ми разкажеш. Но моля те, скрий до утре сутринта.

— Дадено, Джейк. Ще бъде забавно.

— Е, ако нещата се развият според очакванията ми, ще се забавляваме с този случай цялата следваща година.

Веднага щом той си тръгна, Сара прочете собственоръчно написаното завещание на Сет Хъбард. Повика и другите чиновнички на бюрото си и те също го прочетоха.

Чернокожа жена от Клантън заяви, че не е чувала за Лети Ланг. Явно никой не познаваше Сет Хъбард. Побъбриха си малко.

Минаваше пет и всяка от тях бързаше за някъде. Прибраха папката на мястото й, угасиха светлините и бързо забравиха всичко, свързано с работата. Щяха да продължат да гадаят и да разчепкват тази история докрай.