Обичай ближния си [bg]

— Благодаря. — Керн продължаваше да стои.

— Има ли още нещо? — попита жената.

— Да — засмя се Керн. — Не сте ми дали парите.

— Парите ли? Какви пари?

— Четиресетте крони — каза учудено Керн.

— О, така ли? Антон! — извика жената към съседната стая. — Ела, моля ти се. Един човек иска пари.

От съседната стая дойде мъж по тиранти и изцапана от пот риза. Той триеше мустаците си и дъвчеше. Керн видя по панталоните му някакви кантове и в съзнанието му се пробуди страшно подозрение.

— Пари ли? — попита дрезгаво мъжът, като чистеше с пръст ухото си.

— Четиресет крони — отговори Керн. — Но ако ви се вижда скъпо, може да ми върнете флакончето и да задържите сапуна.

— Добре, добре! — Мъжът се приближи. Миришеше на спарена пот и пресен свински бъбрек. — Ела с мен, момко! — Той отиде до вратата на съседната стая и я разтвори. — Знаеш ли какво е това? — попита, като посочи сложената на стол куртка. — Искаш ли да я облека и да отидем заедно в участъка?

Керн направи стъпка назад. Вече се виждаше в затвора, осъден на две седмици за незаконна търговия.

— Имам разрешително за престой — каза той колкото е възможно по-равнодушно. — Мога да ви го покажа.

— По-добре ще е да ми покажеш разрешителното за работа — каза мъжът, като го погледна втренчено.

— То е в хотела.

— Тогава можем да отидем право в хотела. Или може би ще предпочетеш да кажеш, че флаконът е подарък, а?

— О, добре! — Керн тръгна към вратата.

— Не си забравяйте сандвича — каза жената, като се усмихна добродушно.

— Благодаря. Не го искам. — Керн отвори вратата.

— Я го гледай! И неблагодарен още!

Керн затвори вратата зад себе си и заслиза бързо по стълбите. Не чу гръмкия смях, последвал бягството му.

— Великолепно, Антон! — каза жената. — Видя ли как избяга? Още по-бързо от стария евреин днес следобед. Обзалагам се, че те помисли за полицейски началник и се видя вече в карцера.

Антон се ухили.

— Те се страхуват от всякаква униформа. Дори на пощенски раздавач. Толкова по-добре за нас. Не я караме зле с тези емигранти, нали? — Той прегърна жена си.

— Парфюмът е много хубав. — Тя се притисна до него.

— Много по-хубав от този, който взехме днес от стария евреин.

Антон подръпна панталоните си.

— Намажи се с него, за да спя тази нощ с графиня. Има ли още свинско в тенджерата?