Игри на злото [bg]

— Ябълкова тарталета?

— Предлагаш ми нещо или нещо ще ми искаш?

— И двете — Алекс седна до него. — Как си?

В отговор Бари сви рамене и отново заби поглед в списанието. Главата му беше прясно обръсната, а тялото — по-мускулесто и стегнато, отколкото тя си спомняше. Преди да влезе в затвора, Бари бил полупрофесионален боксьор: факт, който ни най-малко не помогнал на защитата му в съда.

Алекс протегна крака напред и кръстоса глезени. Засмя се мило, когато племенничките на Малкълм дотичаха до масата, грабнаха по една сладка и пак побягнаха. Ако нямаше кой да я види, би им подложила крак да се спънат, но сега се спря навреме.

— Колко са сладки само!

Бари дори не погледна децата.

— Ти още ли си тук?

— Да. Доколкото виждам, само ти нямаш посетител, така че получаваш утешителната награда: мен.

— Не думай.

— Хайде сега, не се вълнувай толкова! Виждам, че вътрешно преливаш от радост, но си решил да не се издаваш.

И мъжете бяха едни! Кой от кой по-чувствителен. Първо Шейн реагира лошо, задето го отблъсна така грубо снощи, сега пък Бари й правеше фасони за същото. Все едно. Щеше да го спечели обратно.

— Как ли пък не.

Алекс наклони палаво глава на една страна.

— Не си ли в настроение да си говориш с мен днес?

Бари се изсмя високо.

— Ама и теб си те бива! Ти самата не си разговаряла с мен от месеци.

Алекс веднага се хвана за думата.

— Знам, Бари, и много съжалявам за това. Работата е там, че другите тук имат много по-голяма нужда от помощта ми. Струва ми се, че ти вече си преодолял най-лошото от болката.

Бари изсумтя в отговор и Алекс се усмихна вътрешно. Тя отлично знаеше, че бившият боксьор е далече от преодоляване на каквото и да било. Самият й план зависеше от този факт.

Тя смушка Бари с лакът.

— Хайде де, мислех, че сме приятели. Защо си толкова ядосан?

— Сигурен съм, че Дейвид вече те е осведомил!

— Няма такова нещо — излъга Алекс. — Тук аз не представлявам никоя институция, така че той не се чувства длъжен да ми разказва историите на хората в приюта. Всеки от тях сам решава дали да го стори — същинската й цел беше Бари лично да й разправи всичко, за да може тя от първо лице да прецени къде са най-слабите му места. Дейвид беше изложил фактите, но Алекс имаше нужда от емоционалните точки, които — веднъж натиснати — биха предизвикали реакция. Вече се беше досетила, че Бари няма сили дори да погледне двете малки момиченца. Те му напомняха за дъщеря му, за която сега се грижеше друг мъж. Собственият му брат.

Боксьорът беше впил поглед в сладкишите на масата.

Алекс натисна отново:

— Добре, край на монолозите. Питай каквото искаш, ще ти отговоря.

Бари се извърна и я погледна с интерес.

— Омъжена ли си? Деца имаш ли?

— Разделени сме. Имам една дъщеря — отвърна Алекс, загледана в играещите момиченца. После сведе очи към пода. Чиста измислица, която да я сближи с Бари. Той трябваше да смята, че тя познава болката от това да си разделен с детето си.