Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Дебелите им облекла, предназначени за планините, се оказаха перфектни, за да им пазят топло след спускането на мрака. Отличното зрение на Крас също помагаше, докато заобикаляха урвите по пътя си. И все пак напредваха твърде бавно, а жаждата отнемаше допълнително от силите им.
Накрая чуха слабо бълбукане и го последваха до един малък поток. Двамата с благодарност паднаха на колене и започнаха да пият.
— Слава на Петимата — рече драконът, докато лочеха. Ронин кимна, твърде зает в опитите си да погълне целия ручей.
След като се напиха, двамата седнаха да починат. Крас искаше да продължат, но явно нито той, нито човекът имаха нужната сила. Налагаше се да прекарат нощта тук и да продължат щом изгрее слънцето.
Драконът го предложи на Ронин, който прие с готовност.
— Не мисля, че мога да направя дори още една крачка — изпъшка човекът. — Но все още съм в състояние да спретна малък огън, ако искаш.
Идеята изглеждаше привлекателна, ала някакво предчувствие глождеше дракона.
— Ще ни бъде достатъчно топло с тези дрехи. Бих предпочел за момента да бъдем по-предпазливи.
— Вероятно си прав. Като нищо може да се намираме насред първото нашествие на Ордата.
На Крас му се струваше малко вероятно, имайки предвид спокойствието на горите, но в миналото бе имало и други опасности. За щастие мястото, където се намираха, щеше да ги заслонява от погледите на случайните пътници. Издигащата се извивка на хълма пък им предлагаше естествена стена, зад която да се скрият.
По-скоро от изтощение, отколкото по взаимно съгласие, двамата останаха където си бяха и скоро задрямаха. Сънят на Крас обаче беше неспокоен и включваше видения от скорошните събития.
Отново видя Ноздорму, борещ се срещу собствената си природа. Цялото време беше усукано и объркано, а нестабилността се усилваше с всяка секунда от съществуването на аномалията.
Видя и нещо друго — мимолетен огнен поглед; очи, които гледаха гладно към всичко, което виждаха. Драконовият магьосник се намръщи насън, а подсъзнанието му се опита да разбере защо това видение изглежда толкова ужасяващо познато…
Но точно тогава тихо триене на метал в метал наруши съня му и разпръсна парченцата във всички посоки, миг преди магьосникът да се сети какво представляват горящите зеници.
Ръката на Ронин покри устата му, преди да е успял да се размърда. По-рано в неговия дълъг, дълъг живот, подобен жест би накарал дракона да даде на смъртното създание болезнен урок по възпитание, но сега Крас не само бе по-търпелив отколкото в младостта си, но имаше и повече доверие на спътника си.
Скоро звънтенето на метала се повтори. Беше съвсем леко, но в тренираните уши на двамата магьосници звучеше като гръмотевица.
Ронин посочи нагоре. Крас кимна. Двамата се изправиха внимателно, опитвайки да надзърнат отвъд възвишението. Явно бяха минали часове, откакто бяха заспали. В гората цареше тишина, като се изключи бръмченето на насекомите. Ако не бяха кратките неестествени звуци, които бяха чули, Крас би казал, че всичко е наред.
А след това отвъд хребета се показаха две едри фигури. В началото бяха неразличими, но после невероятното зрение на дракона му помогна да осъзнае, че не са две, а по-скоро четири.
Двама ездачи седяха върху две мускулести пантери.
Бяха високи и слаби, но очевидно войни. Носеха броня с цвета на нощта и високи, покрити с гребени шлемове със защитни плочки на носовете. Крас не можеше да види ясно лицата им, но и двамата се движеха с плавност, каквато рядко се срещаше у човеците. И ездачите, и техните лъскави черни зверове изглеждаха така, сякаш нямат никакъв проблем с мрака, което накара драконовия магьосник бързо да предупреди спътника си:
— Ще те видят, преди да се усетиш. Не знам какво са, но не принадлежат към твоя вид.
— Идват и още! — отвърна Ронин. Въпреки по-слабото си зрение, той бе гледал в подходящата посока, за да мерне още чифт ездачи.
Четиримата войни се движеха почти безшумно. Само случайно донесеното от вятъра тежко дишане на пантерите издаваше присъствието им. Изглеждаха като участници в лов…
Крас стигна до неприятния извод, че плячката са те двамата.