Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
— Винаги изпълнителният капитан. Разбира се, дори когато не си на пост, пак се прокрадваш из коридорите.
Офицерът подскочи, а после мислено се прокле, че го е сторил.
Сякаш изливайки се от самите сенки, Ксавиус пристъпи пред нощния елф. Копитата му тракаха по мраморния под и той дишаше с пръхтене, докато се движеше. Аркемонд беше нарекъл Ксавиус сатир — един от благословените слуги на Саргерас. Неестествените очи, които самият благородник си беше сложил, гледаха надолу изпод гъстите вежди. Те впримчиха очите на капитана и неумолимо го привлякоха в някакво неприятно място.
— Саргерас смята, че си многообещаващ, капитан Варо’тен. Вижда в теб някой, чийто статус би могъл да бъде велик сред тези, които му служат. Вижда те като командир на войнството му, наравно с Манорот… не… дори с Аркемонд!
Варо’тен си се представи начело на орда демони, с високо вдигнат пред себе си меч, докато те се изсипваха върху врага. Почувства гордостта и любовта на Саргерас, докато прегазваше онези, които се противопоставяха на Великия.
— За мен е чест да служа — измърмори войникът.
Ксавиус се усмихна.
— Както и за всички нас… и ще му служим по всеки възможен ни начин, ако това ще доведе до сбъдването на нашата мечта по-бързо, не е ли така?
— Разбира се.
Копитестото създание се наведе по-близо и лицето му почти се опря до това на войника. Очите продължаваха да притеглят Варо’тен в себе си, като едновременно го възбуждаха и изнервяха.
— Би могъл да служиш по начин, който по-добре ти подхожда. В роля, която по-скоро ще те доведе до властта, която желаеш…
През тялото на офицера премина тръпка на вълнение. Той отново си представи как води армии в името на своята кралица и Саргерас. Представи си покоряването на враговете им, кръвта, която щеше да се лее в такива количества, че да оформи реки.
Но когато Капитан Варо’тен се опита да си представи самия себе си и как върши всичко това, не можа ясно да различи формата си. Опита се да оформи вида си като войн, брониран и въоръжен командир като в старите легенди… но една друга фигура постоянно му се натрапваше.
Фигура, много подобна на тази на сегашния лорд Ксавиус.
Това най-сетне му даде силата да се отскубне от взора на съветника.
— Простете ми, господарю, но трябва да се върна към задълженията си.
Изкуствените очи проблеснаха за миг. После Ксавиус кимна безкрайно учтиво и с махване на ръка подкани войника да продължи.
— Но разбира се, Капитан Варо’тен. Разбира се, естествено.
Офицерът тръгна напред с по-бърза крачка, отколкото искаше да демонстрира пред рогатото изчадие. Не погледна назад. Нощният елф не забави, докато не се почувства сигурен, че лорд Ксавиус е останал далеч зад него.
Но дори тогава все още чуваше измамните думи на сатира… и Варо’тен осъзна, че макар той да бе успял да ги отхвърли, други нямаше да успеят.
Когато нощта се спусна над армията на лорд Рейвънкрест, Сестрите на Елун се разпръснаха сред нощните елфи, за да раздават благословии. Дори облечени като девици-войни, жриците носеха мир и спокойствие на войниците. Елун предлагаше на елфите сила и увереност, защото винаги стоеше сред небесата и бдеше над любимите си деца.
Макар изражението й да не го разкриваше, Тиранде Уиспъруинд не усещаше нищо от мира и силата, които предаваше на народа си. Върховната жрица явно смяташе, че тя е била лично докосната от Майката Луна, но младата посветена не усещаше някакво по-велико присъствие в душата си. Ако Елун я бе избрала за нещо, беше пропуснала да я осведоми.
Последните остатъци от дневната светлина се стопиха отвъд хоризонта. Тиранде забърза, защото знаеше, че скоро ще зазвучат роговете и армията ще продължи по пътя към Зин-Азшари. Тя докосна сърцето на още един войник, а после изтича до чакащата пантера.
Но преди да я достигне, я пресрещна друг нощен елф. Тиранде вдигна ръка към гърдите му по рефлекс… но той я стисна за китката.
Жрицата погледна нагоре и собственото й сърце подскочи от радост. Но после забеляза тъмната униформа и косата, вързана на опашка.