Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Докато бавно се придвижваше напред, нощният елф претърсваше всички посоки. С всеки провал си задаваше въпроса дали Нелтарион наистина е толкова наивен. Може би черният левиатан беше по-добре запознат с това царство, отколкото предполагаше Ценариус, и се бе скрил и тук. Ако това беше така, Малфурион можеше да броди вечно и пак да не открие дори намек за присъствието му.
Изведнъж се закова на място. Една от следите, които бе игнорирал като принадлежаща на низш дракон, внезапно отново привлече вниманието му. В нея имаше нещо познато, което не би трябвало да присъства. Малфурион фокусира волята си върху него…
Фасадата изчезна почти незабавно. Отпечатъкът на Нелтарион се разкри пред друида. Магии, които сигурно щяха да направят Земния пазител абсолютно неоткриваем и в смъртния свят, и в Смарагдовия сън, тук се оказаха смехотворно слаби. Но Малфурион се опита да не става прекалено самоуверен от този факт. Да открие черния дракон беше лесно, но да се скрие от него, независимо в кой пласт на Съня бе нещо съвсем различно. Лудостта, обхванала Нелтарион, го беше дарила с ужасяваща параноя, която безкрайно увеличаваше чувствителността на сетивата му. Дори и най-незначителната грешка от страна на друида можеше да означава разкриване.
Стремейки се към възможно най-голяма предпазливост, Малфурион проследи нишката. Тя го отведе още по-навътре в драконовите земи, към регион, където пейзажът стана по-мътен и неустановен. Той помнеше предупрежденията на Ценариус относно ръбовете, така че забави скорост.
Черният дракон се намираше някъде наблизо. Друидът го усещаше точно около местността, където планините започваха да се размиват. Усети и нещо друго — мръсна поквара, която обхващаше целия регион. Изглеждаше много по-стара от всичко останало. Напомни на друида за това, което бе почувствал, при опита си да проучи дълбините на Демоничната душа. Тя носеше не само лудостта на Нелтарион, но и нещо още по-злокобно. Тогава обаче то беше само мимолетна следа и той не се бе замислил много върху него.
Какво ли можеше да бъде?
В крайна сметка Малфурион реши, че сега не може да се тревожи за странното усещане, и рискува да се приближи още малко. Пейзажът се развълнува като локва вода… и внезапно нематериалната му форма се върна в реалния свят.
Огромната пещера, която го заобикаляше от всички страни, беше като сцена, излязла от нечий кошмар. От огромни полуразтопени кратери по пода бликаха отровни на вид облаци от сивкавозеленикав газ. Отворите бълбукаха и съскаха, а от време на време димящото им съдържание извираше на повърхността и се разливаше по вече обгорената скала. Вулканичната активност изпълваше пещерата с кървава огнена светлина и създаваше по стените зловещи танцуващи сенки. Наистина подходящ дом за звяр, който можеше да избие толкова много с такова безразличие.
Малфурион изведнъж осъзна, че освен бълбукането и съскането, има и друг, непрестанен звук. Удряне на чук в наковалня. Колкото повече друидът се концентрираше върху него, толкова по-ясно осъзнаваше, че звукът не идва от един чук, а от много, и че има и други звуци на ковашка дейност. Както и непрестанно подвикващи гласове.
Привлечена от звуците, нематериалната форма на Малфурион полетя през дебелата няколко метра скална стена. Шумотевицата ехтеше сред планината. Превърна се в неспирна лавина от свързани с работа звуци, сякаш в недрата на света имаше някаква огромна ковачница.
След това скалата отстъпи пред сцена, сравнени с която вулканичните кратери изглеждаха кротки.
Гоблини. Жилавите същества тичаха навсякъде. Някои работеха върху огромни казани и пещи, преливайки димящ течен метал в масивни правоъгълни форми. Други пък удряха със захабени от употреба чукове върху нагорещените плочи, които изглеждаха почти като броня за някой колосален войн. Десетки други оформяха големи болтове. През цялото време се караха едни с други на висок глас. Неколцина, облечени в широки и мазни работни гащеризони, обикаляха наоколо и насочваха работата на останалите, клатейки зелените си, остроухи глави. От време на време ги насърчаваха с някой крясък или шамар зад врата.
Друидът разбираше, че цялата тази работа не може да има добра цел, затова се приближи още повече. Но въпреки всичко, което виждаше, Малфурион не можеше да разбере какво планират гоблините.