Последният ден на Сътворението

Той вирна брадичката си, а погледът му зашари изпитателно по лицата на присъствуващите, сякаш бе настъпил моментът и последният вражески агент да бъде разкрит и на място ликвидиран. Напрежението в залата нарасна.

— Вие, дами и господа, ще образувате авангарда на едно величаво начинание, което ще гарантира по-нататъшното съществование на западния свят и благополучието на всички нации, наши съюзници. Ваша задача ще бъде… ъ-ъ… да преместите овреме стрелките към желаното от нас бъдеще. Сега командир Уолтън ще ви разясни някои технически подробности. Благодаря ви, дами и господа.

В първия момент Стив не можа да познае напетия млад офицер в парадна униформа, който застана зад ораторския пулт и се наведе над микрофоните. Едва като чу гласа му, се сети за несимпатичния младеж, който го бе посрещнал на летището в Маями.

— Техническото развитие през последните години, основано на физико-математическите фундаментални изследвания от средата на шестдесетте години, постигна решителен прелом, който можем в буквалния смисъл да наречем епохален. — За момент той се поколеба и огледа подозрително микрофоните, сякаш се съмняваше в мерките за сигурност. В залата цареше изпълнена с очакване тишина. — Не съм привърженик на големите думи, но откриването на огъня, теорията за относителността и първите излети до Луната са плахи стъпки в прогреса в сравнение с това, което сега постигнахме.

Настроението в залата се повиши до точката, когато прекалено силното нервно напрежение често се превръща в развеселяване и разпуснатост, изявяващи се в шеговити, обикновено доста глупави, но възнаградени с благодарен смях подвиквания и апострофи.

Пред големия прожекционен екран закачиха една карта и бавно я разгънаха. Представляваше релефно изображение на Средиземноморския басейн, широко около осем и високо три и половина метра.

— За да не се мъчите да се абстрахирате от представите си за красивото Средиземноморие, ние направихме карта, изобразяваща тази област в нейната физическа структура.

— Ей — викна един от слушателите, — да не би флотата да е решила да изпомпа Средиземното море?

— «Във флотата, във флотата…» — запя някой стария шлагер.

Смях.

— Това не е нужно — каза Уолтър невъзмутимо, — защото винаги е имало времена, когато Средиземноморският басейн е пресъхвал. Средиземно море е изпаряващ се басейн. Той губи повече вода, отколкото получава от притоците си. Ако се затвори Гибралтарският проток — и това се е случвало в историята на Земята няколко пъти, — то Средиземноморската падина се превръща в пустиня, осеяна със солени езера и блата между две и три хиляди метра под морското равнище, особено в тази област… — и той посочи разлома пред напречната бариера на стръмните склонове южно от Крит, където през един дълбоко насечен каньон между Вади Халфа и Александрия се изливаше Нил. — И тука също.