Последният ден на Сътворението

— Но досега не сте върнали никого обратно, нали? — подхвърли Олсен. — При това онази, както я нарекохте «подстъпна зона», трябва да е готова от повече от пет милиона години.

— Връщането назад е по принцип същият процес, както и изпращането в миналото — намеси се Франсис, — само че с обратен знак. — Адмиралът си придаде бащински ласкав вид. — Най-добрите умове на нацията работят върху това да усъвършенствуват съоръженията, за да можете да се завърнете благополучно в родината. И аз твърдо вярвам в това. След пет години ще сте си отново у дома, дами и господа. Аз поемам гаранцията.

— В действителност не сме решили още всички проблеми със завръщането — призна Уолтън. — Но това е без значение. Помислете си само: достатъчно е някога в бъдещето, все едно кога, да заработи едно от нашите съоръжения. Щом то ви изведе оттам, вие ще можете да се завърнете във вашата епоха с който и да е хронотрон. Теоретически бихме могли след изтичането на петте години, за които вече сте се задължили, да ви върнем остарели и помъдрели с цели пет години, точно на днешния ден, или дори още по-назад в миналото. Последното обаче е невъзможно от съображения за сигурността ви. То би било, както твърдят нашите психолози, съдбоносно за вашето психическо развитие. Ако субективното и реалното време протичат асинхронно, би трябвало да са поне приблизително еднакви по трайност. Ако това условие не се спази, ще възникнат обществени и правни проблеми, които не ми се ще сега дори да споменавам.

— Ама флотата е направо трогателна в грижите си за нас! — извика Моузес.

— Не сме ли били винаги такива, майор Калахан? — отвърна усмихнат командирът.

— Дявол е този Уолтън — каза Джеръм тихо. — Не бих се учудил, ако познава поименно всички в залата и ни пише сега своите си плюсове и минуси.

— Същински плъх — изръмжа Стив. — Той ще изгризе всичко, което му пречи да стигне до целта.

— Някакви въпроси? — извика Уолтън.

— Вие казахте преди малко, че ще бъдем върнати от Бермудските острови — обади се някой с явно доловим южен акцент. — А аз си помислих, че това ще стане от Ривиерата. — Някои се засмяха. — Как ще минем през Атлантика? Въздушни линии вероятно още няма да има.

— Но пък ще има кораби — отвърна спокойно Уолтън. — Ние възнамеряваме да построим пристанище в района на днешния Кадис — да поддържаме ежегодна фериботна връзка между Европа и Бермудските острови. Вече строим клетка, с която ще могат да се изпращат обекти с размера на морски единици, за да поддържаме снабдяването с гориво и екипажи. Бих искал да спомена още един въпрос — продължи той. — Ние пак ще се върнем и ще го обсъдим по-подробно в разговорите ни с отделните екипи, но нека още от самото начало да имаме предвид този проблем. Хронотроните, които ще ви пренесат в миналото, дават разсейване, което сме свели до минимум, но все пак не може да се избегне напълно. В нашия случай то възлиза на около шест до седем години. Това ще рече, че две емисии, отпратени в една и съща секунда към абсолютно еднакви координати, могат да пристигнат там с разлика във времето от шест до осем години. Това създава някои логистични проблеми, които обаче не са непреодолими. Ето защо ние ще сформираме, така да се каже, смесени групи. Никога няма да тръгнат например само техници. Винаги с тях ще има някое въоръжено лице с военен опит. Групите ще бъдат по двама и по четирима — според обема на оборудването, — които ще са напълно моторизирани и битово независими, за да могат в случай на беда години наред да действуват самостоятелно. Нали всяка група може да се наложи с месеци да чака пристигането на следващата.