Последният ден на Сътворението

— Западната падина — продължи Уолтън и с очертаващ замах посочи областта между Сицилия и Гибралтар — ще бъде вашата операционна база. Ще ви изпратим на пет и половина милиона години в миналото, за да извършите някои нещица, които по необясними причини са убягнали на божието прозрение.

Уолтън се захили. Мъничък плъх, реши Стив. Отвратителен мъничък плъх, ненаситен, алчен за власт, алчен — независимо с цената на какво — за самоутвърждаване.

— Но както добре е казано — продължи командирът, а в тона му се прокрадна нотка цинизъм, — помогни си сам, за да ти помогне и бог. — Той отдели погледа си от книжата и се ухили победоносно. — Точно това ще направим и ние. Ще си помогнем сами, дами и господа. А вие ще сте ядрото на планираната операция. На вас е възложено да контролирате логистичните и технически дейности, да поемете естествено и задачите по охраната.

— Каква охрана — полюбопитствува някой.

— А! Естествено от най-общ характер. Ще пазите строителните отряди от дивите зверове и от нашите прадеди — човекоподобните маймуни. Вие и техническият персонал ще бъдете първите хора в онази епоха. Заедно с вас ще тръгнат и геолози, геофизици, специалисти по петролопроводите и сондьори. Задачата ви ще се състои в следното. — Командирът взе дългата показалка и посочи на картата. Напряко през Западната падина минаваше една червена линия, разклонена югозападно от Триполи на два ръкава — единият към югоизток, другият към югозапад. — Решили сме да изпомпаме нефта на шейховете, преди още те да са седнали върху него.

Безумието на идеята отне за момент дъха на присъствуващите. После залата възбудено забръмча.

— Невероятно! — промърмори Джеръм.

— Но това е чист идиотизъм! — възмути се Стив.

— Колкото и умопобъркан да изглежда, аз намирам проекта някак си за гениален — засмя се Джеръм, клатейки глава.

— Това е напълно справедливо дело. Ние само ще поправим една грешка на Сътворението — продължи Уолтън и се усмихна самодоволно. — Акцията «Западна падина» би могла да се нарече не толкова еуфорично и една козметична операция. — Той отново се обърна към картата. — Операцията «Западна падина» ще се занимава с нефтените находища в Северна Африка, в днешните Либия и Алжир. Главните области на добиването му лежат тук… — той проследи с показалката източно протичащото разклонение на линията, — между Голяма Сирта и Ал-Харуй-ал-Асвад при Беда, Ваха и оазиса Яло до Южен Бенгази. Останалите кладенци лежат тук… — Пръчката загради областта, където свършваше южното разклонение. — Източно от платото Тинрхерт в областта Бурархет на днешната алжиро-либийска граница. Нефтопроводите от тези две петролодобивни области се обединяват тук при Бир-ал-Ханам. Трасето ще продължи оттам на северозапад, ще достигне бреговата ивица близо до Суварах, както върви и днес, оттам ще тръгне по ниската плитчина между Малта и Тунезийския бряг дотук — североизточно от нос Бон. Там то се обръща рязко на северозапад, продължава тук южно от днешния остров Сан Антиоко покрай стръмните склонове на планинския масив, който образува остров Сардиния, и в края на Балеарската падина се отправя на север. После следва за малко западния бряг на Сардиния и се спуска от височината на малкия остров Мал ди Вентре на северозапад, преминава през северната част на падината и води до устието на Рона, което по онова време е лежало на повече от двеста километра по на юг, почти на височината на Барселона. Трасето води през каньона на Рона на север и следва реката до вливането на Саона, нататък следва долината на Саона през Бургундската порта по течението на Маас през Северна Франция и Белгия и навлиза в Холандия. Там то ще достигне някъде около Маастрихт до крайбрежието, защото нивото на Атлантика по онова време трябва да е било значително по-високо от днешното. Къде точно е протичала бреговата линия, учените не са на еднакво мнение. От една страна, климатът е бил много по-топъл, т.е. по-малко лед в глетчерите и полярните шапки, следователно морското ниво ще е било над средното. От друга страна, тектоничните плочи, които заобикалят Средиземноморието — Евразийкото, Адриатическото, Егейското, Турското, Арабското и Африканското, по онова време трябва да са лежали по-високо. Те са потънали по-късно под огромната тежест на водните маси, образуващи Средиземно море. Това трябва да е довело до силни тектонични процеси в съседните области. По крайбрежието около Лютих, Маастрихт, Аахен, Бон, Кобленц нашият нефтопровод ще достигне до втори, който ще идва от Персийския залив край Саудитска Арабия през Анатолските острови, ще следва Черноморския бряг, после течението на Дунав и ще прекоси Европа. Двете разклонения ще се свържат и ще се изведат на сушата около Северно море. Там няколко хронотрона, маскирани като сондажни острови, ще изпомпват според нуждите петрола от миналото в настоящето.