Последният ден на Сътворението
- Автор: Йешке Волфганг
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Виктория Аврамова-Майер
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Последният ден на Сътворението». Краткое содержание книги:
— Ох, това ни обещава една доста забавна игра на сляпа баба — измърмори Стив. Джеръм кимна.
— Вие ще се приземите тук — каза Уолтън, като посочи с показалката един тесен, в зелено подчертан правоъгълник, който минаваше на тридесет мили северно от Кап дьо Фер успоредно на алжирския бряг и се простираше на около четиридесет мили в посока изток-запад. — Избрахме този район между Североафриканското плато и Балеарската падина, защото там са налице три важни предпоставки: местността е относително равнинна, по-точно слиза леко от юг на север към Балеарското езеро; лежи между хиляда и хиляда и петстотин метра под морското равнище, тоест удобна е за кацане на безмоторни самолети, които ще се изпращат от сегашната водна повърхност. Освен това тя днес се намира в международни води.
Ако пристигнете в набелязаното време, при условие че няма да сте от най-първите групи, които ще кацнат, вие ще заварите там готови бази. Най-близката трябва да се намира някъде тук. — Той показа стръмните склонове южно от залива на Лае Палмас на югозападния нос на Сардиния: — По всяка вероятност ще ви чакат на мястото на кацането. Ако не получите помощ и не отговорят на радиосигналите ви, не изпадайте в паника. Мислете за това, че може би сте първите, заловете се за задачата и си започнете подготовката за кацането на следващата група. Можете да го правите с гордото съзнание, че първи завземате една девствена земя, недокосната дотогава от човешки крак.
— Ау, колко възвишено звучи! — провикна се някой.
— Чуваш ли какви ги дрънка! — изръмжа Стив.
Джеръм се изкикоти.
— Не се ядосвай — каза той. — Момчето си гледа добре работата.
— Благодаря ви, дами и господа — приключи Уолтън. Адмирал Франсис се надигна и пристъпи към пулта.
— Знаете ли какво е това? — попита той и вдигна тържествено една шепа мръсножълти парчетии, които изглеждаха като прекомерно големи жетони от игрално казино. — Това е пластмаса — обяви той с грейнали по детски очи, — и то пластмаса отпреди пет милиона и триста хиляди години. Точно същият материал, използуван за нефтопроводите, които спускаме в миналото. През 1970 година «Глоумър Чалънджър» ги измъкна от морското дъно от две хиляди метра под водата на сто мили южно от Барселона, и то точно от мястото, където ние сега спускаме материала. Виждате ли, дами и господа, ето най-доброто доказателство, че нашата операция ще успее!
— Извинете, сър, но аз не смятам за толкова окуражително, че тези неща са намерени точно на мястото, където са били хвърлени преди пет милиона и триста хиляди години — каза Калахан. — Ако «Глоумър Чалънджър» беше пробил някой нефтопровод някъде, където не се изпраща никакъв материал, повече би ме убедило.
Тържествуващата усмивка сякаш замръзна на устата на адмирала. Уолтън бързо му се притече на помощ.
— Естествено ние спускаме много повече материал, отколкото ще ни бъде нужен, майоре, за да имаме по всяко време достатъчно на разположение. С други думи не е чудно, че в оперативната зона ще се търкаля пръснат материал, тъй като не всичко е изразходвано. Не виждам какво странно намирате в това.
Тържествуващата усмивка на Франсис се размрази.
— Ние разполагаме с още множество доказателства за успешния изход на проекта, и то отдавна — оповести той. — Налице са всички основания да пристъпим уверено към работа. Ние захващаме едно съвместно дело, което ще озари нашето бъдеще с примамлива светлина. Дано бог ни…
Стив престана да слуша гръмките пророчества на адмирала в микрофона. А когато след няколко минути напусна залата, която нямаше нито един прозорец, направо се уплаши, защото не бе очаквал да излезе под толкова ослепително слънце. По непонятни причини бе имал чувството, че навън ще е непрогледна тъма. Беше като зашеметен, болеше го главата. Отказа се от обяда и полегна за няколко часа. Отпуснал натежалите си като олово крайници под хладния чаршаф, той наблюдава известно време бледосиния, с хромирана предпазна решетка вентилатор, който с търпението на робот размахваше лицето си на деветдесет градуса в тази и в онази посока. После заспа.