Последният ден на Сътворението

— А петролните шейхове ще се примирят с това? — подхвърли някой.

— Няма ни най-малко съмнение някой да е узнал за проекти. Нито що се отнася до теоретичните разработки, нито до техническото осъществяване.

Командирът не каза цялата истина. Действително съществуваха известни подозрения, че Съветите се занимават с проект от подобно естество. От средата на седемдесетте години някакъв самолетоносач кръстосваше в източното Средиземноморие. Междувременно бяха пристигнали нови четири подобни морски единици, но с каква цел и предназначение — експертите все още гадаеха.

— Въпреки това обаче — продължи Уолтън — ние няма да допуснем какъвто и да е риск и ще се въоръжим срещу всякакви евентуалности. Към споменатите вече мерки за сигурност се прибавя и отбраната от потенциални неприятели. Военно снаряжение, също и тежко оръжие, ще бъде на разположение. Към вашите задължения ще спада например и това да снабдявате техническия персонал с прясно месо — добави бързо той. — За страстните ловци измежду вас се откриват с други думи неподозирани възможности. Ще намерите истинска, непокътната дива природа.

— А има ли съоръжение, което да ни върне обратно от тази дива природа? — извика Моузес, седнал два реда зад Стив и Джеръм заедно с Лури и Олсен.

Стив се обърна. Лури се беше присламчил до едно от момичетата от НАСА. То седеше до него, затрогващо младо и безгрижно, беше най-много на двадесет и пет, с чипо носле, със силно руси щръкнали коси, хванати в малка конска опашка, със слънчев загар, цялата покрита с лунички, чак до деколтето на полуотворената бяла лятна рокля. Лури се наслаждаваше без каквото и да е стеснение на това, което се предоставяше на погледа му, съвсем не изглеждаше намръщен, както обикновено, и явно намираше откритието, което бе направил, за много по-интересно от обясненията на командира. Стив се усмихна, а когато очите им се срещнаха, Лури се ухили и възхитено повдигна вежди.