Последният ден на Сътворението

— Изкуствени гравитационни аномалии ли, казваш? — учуди се Моузес. — Това пък какво е?

Джеръм вдигна рамене.

— Никой не знае нищо конкретно. И нищо не може да се подразбере.

— Тогава сигурно има нещо съмнително — вметна Моузес.

— Намеса в гравитацията, отстраняване на гравитацията, гравитационни аномалии, интерференция на гравитационните вълни… — заразмишлява на глас Стив, усещайки приятната топлина, която уискито разливаше по цялото му тяло. Следобед той се пече на слънце зад бунгалото, докато се заоблачи. Бе го повтресло и алкохолът му дойде добре дошъл. — А и НАСА участвува значи… — добави той, като свирна през зъби.

— И какво ще рече всичко това? — попита Харалд Олсен.

— Гравитация означава маса — каза Лури и вдигна назидателно пръст, — а маса означава гравитация. Какво означава «една гравитационна аномалия» за принадлежащата й маса?

— Какво става с принадлежащата й маса? — запита Харалд.

— Колко «аномална» е тази аномалия? — вметна Моузес.

— Значителна — отвърна Джеръм, — ако се съди по количествата енергия, които се използуват. Стойността им лежела някъде в областта на гигаватовете.

— Какво? — възкликна смаяно Харалд.

— Една гравитационна аномалия означава за принадлежащата й маса — продължи Лури невъзмутимо, — че в краен случай тя става или безкрайно голяма, или напълно изчезва.

Харалд Олсен, който продължаваше да отпива на големи глътки алкохол от чашата си, като трескаво пресмяташе нещо с джобния си компютър и от време на време си водеше бележки в папката, подарена им от НАСА, вдигна стъписано глава:

— Къде изчезва?

— Ха сега де, къде ли? — рече Лури.

Внезапно всички млъкнаха. Климатичната инсталация сякаш тъкмо сега изяви някакъв скрит дефект и забръмча неестествено силно.

— Аха! Да… Е, това май ще е дълго пътешествие — каза Джеръм, разпределяйки по чашите остатъка от уискито. — И кой ще тръгне?

— Аз — гръмна Харалд Олсен като изстреляна тапа. — Поне е нещо ново.

— Понеже и без това се числя към елита на нацията — заимитира Моузес тона на Франсис, — не мога да кръшкам, щом отечеството ме зове.

— Такова нещо не бива да се оставя само на кухите глави на ония от флотата — каза Лури пренебрежително. — Освен това станах и любопитен.

— А ти, Стив? — попита Джеръм.

Стив вдигна рамене и отвърна с въпрос:

— А ти?

Джеръм сложи ръка на рамото му.

— Едва ли ще ви оставя сами в такава акция. Нали се касае все пак за традицията на християнския Запад, ако трябва да вярваме на адмирала.

— Пикай на него! — викна гневно Моузес.

— И така, ще рискуваме значи кожите си за честта на нацията — кимна унило Лури.

Джеръм изпръхтя презрително.

— … За да станем стрелочниците на бляскавото бъдеще на тази страна — рече Моузес, натисна с език между зъбите си част от дъвката и наду едно балонче, което шумно се пукна.