Последният ден на Сътворението
- Автор: Йешке Волфганг
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Виктория Аврамова-Майер
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Последният ден на Сътворението». Краткое содержание книги:
— Извинете, сър — попита някой от публиката. — Така ли да го разбираме, че през това време няма да има дори радиовръзка със Земята?
— Без коментари — отвърна адмиралът. — Ще повторя: докато трае мисията, която ще продължи около пет години, няма да имате никакъв контакт с родната среда.
— Сър, от това ли ще се прекъсне този контакт — настояваше на своето непреклонният заинтересован, — че технически…
— Без коментар — отвърна адмирал Франсис, този път малко раздразнен. — Вие сигурно ще разберете, дами и господа, че на този етап от акцията не съм в състояние да давам по-конкретни обяснения. Проектът е строго секретен. Едва когато направите своя положителен избор — а за да вземете решение, има време до утре, — мога да ви дам по-подробна информация за вашето участие.
Залата се разшушука възмутена, чуха се и отделни подвиквания, като «… скок презглава», «не може така слепешката».
— Дами и господа… — повиши тон адмиралът. — Дами и господа! Признавам, че ви поставям в необичайно положение. Но вие няма защо да се страхувате от риска, той не излиза от рамките на нормалния риск, който се поема при всеки космически полет. За вашата сигурност ще бъде направено всичко, което е по силите на човека. Аз гарантирам това. — Той изчака, докато се уталожи смущението в залата, После продължи: — Много от присъствуващите тук идват от най-различни технически и научно-професионални клонове, респективно технически части на военновъздушните и военноморските сили, армията, флота. Едно обаче ви обединява — вие сте неженени или разведени и нямате семейства, така че до голяма степен сте свободни да направите избора си.
Той се усмихна триумфално, сякаш с това бе издал някаква държавна тайна, и продължи:
— Иска ми се да добавя само още едно — и той наведе побелелия си нископодстриган череп, сякаш искаше да хване слушащите го за рогата: — Ние поканихме далеч повече хора, отколкото са ни нужни. Поне на първо време. Затова всеки от вас, който усети макар и най-смътното чувство, че не може да вземе решение, искам да кажа, че не може да се реши с цялото си сърце и душа, нека върне делегатската си карта. Никой няма да го упрекне затова, никой няма да му се сърди, никой няма да го пита за причините. Решението трябва да бъде напълно свободно, дами и господа.
Франсис издаде войнствено брадичката си напред и заоглежда предизвикателно залата. Изразът на лицето му като че ли изобличаваше думите му в лъжа.
— Но ако вземете положително решение, дами и господа — продължи той, — и се явите тук утре сутринта в десет часа, то вие автоматически се превръщате в носители на тайната и подлежите на най-строги мерки за сигурност, на свързаните с тях контрол и ограничения. Тогава вие ще бъдете под една или друга форма свързани с проекта било като… ъ-ъ… летци, било като технически персонал. И… — Той повиши гласа си до празничен заключителен апотеоз — вие ще изпитате възвишеното чувство, че принадлежите към една елитна група, която ще извърши нещо невъобразимо досега. С вашата акция ще бъдат гарантирани сигурността и благоденствието на нацията ни. Вие ще станете стрелочниците на едно по-добро, на едно славно бъдеще за тази страна, за западния свят, за европейско-християнската традиция, да, дори и за цялата цивилизация. Благодаря ви, дами и господа.
Джеръм обърна към Стив такава слисана физиономия, сякаш бе си сдъвкал някоя пломба.
— Божичко! — каза Олсен. — И това ако не беше проповед за кръстоносен поход! И свети Бернард не би могъл да я произнесе по-добре.
Джеръм погледна въпросително Стив.
— Кой?
— Бернард от Клерво. Някакъв си християнски подстрекател от дванадесети век, който мобилизирал цели рицарски армии срещу сарацините — обясни Стив.
— Аз чувам дори дрънкането на мечовете — кимна Джеръм потиснат. — Познат шум още от Техеран и от ежегодните петролни кризи.
— Смяташ ли, че ще е нещо в тази посока?
Джеръм сви рамене.
— Има ли някой представа как да се разбират тия «стрелочници»? — попита Стив присъствуващите в апартамента на Банистър, седнали край няколко бутилки шотландско уиски.
— Да не съм железничар? — каза Джефри «Мойсей» Калахан, подпрял гръб на вратата, който равнодушно обработваше дъвката си и въртеше в чашата си парченцата лед. Беше един от онези стройни като вретено чернокожи, които някъде може би специално развъждаха за баскетболните отбори.