Гейтуей II [Beyond the Blue Event Horizon]

— А, не. И двата пола имат бради — и мъже, и жени. И гърдите на жените са… — Той слага ръка под гръдния си кош, за да покаже докъде достигат гърдите им. — И не сте им дали вярна миризма.

— Холографските образи нямат никаква миризма, Уон — казва Пол.

— Да, точно така! Но те имат, разбирате ли? А когато са разгонени, много миришат.

И Вера мънка и хленчи над новите данни и колебливо прави новите поправки. След като това продължава часове наред, онова, което на Уон се е струвало като игра, се превръща в досада. Когато започне да казва: „Да, идеално, точно така изглежда стаята на Мъртвите“, те разбират, че Уон се съгласява с всичко, което ще спре скуката за известно време и ще му осигури почивка. Тогава Джанин го извежда на разходка из коридорите, прикрепила датчиците за звук и образ на раменете си, в случай, че той каже нещо ценно или посочи някакво богатство, и те разговарят за други неща. Неговите знания бяха изненадващи, както изненадващо бе и неговото невежество. И двете бяха непредсказуеми.

Не само Уон трябваше да учи. Всеки час Ларви или старият Петер предлагаха нова идея за отклоняване на Завода за храна от неговото програмирано движение така че да се опитат да постигнат своята цел. Никоя не даде резултат. Всеки ден пристигаха все повече съобщения от Земята. Те все още не се отнасяха до възникналата ситуация. Дори не бяха много интересни. Джанин остави цял куп писма от приятелите си в паметта на Вера, без да си направи труда дори да ги прочете, тъй като онова, което й даваше Уон, удовлетворяваше нейните нужди. Понякога съобщенията бяха доста странни. Ларви получи съобщение, че в колежа, в който бе учила, е избрана за жена на годината. Старият Петер получи официална молба от града, в който беше роден. Той я прочете и прихна да се смее.

— В Дортмунд все още настояват да се кандидатирам за Burgermeister10 Каква глупост!

— Защо, това наистина е мило — отбеляза деликатно Ларви. — Това е почти комплимент.

— Това е почти нищо — коригира я той строго. — Burgermeister! С това, което имаме, бих могъл да бъда избран за президент на Федералната република или дори… — Той млъкна, а после продължи мрачно: — Ако, разбира се, въобще отново видя Федералната република. — Петер отново замълча, загледан над главите им. За момент устните му се движеха беззвучно, после каза: — Сега може би трябва да се върнем.

— О, папа — започна Джанин и спря, защото пред очите й старият човек се превърна от вълк-единак в малко вълче. Между тях настъпи някакво напрежение, докато Пол не се окашля и каза:

— Е, това, разбира се, е една от нашите възможности. Разбира се, в договора има въпроси от юридически характер…

Петер поклати глава.

— Мислил съм по това. Те вече ни дължат толкова много! Само за премахнатата нервната криза, ако ни платят един процент от предотвратените щети, ще получим милиони. Милиарди. А ако не ни платят… — Той се поколеба, после продължи: — Не, не е въпросът, че няма да ни платят. Ние просто трябва да говорим с тях. Да им съобщим, че сме премахнали кризата, че не можем да отклоним Завода за храна, че се връщаме. Когато получим отговор, вече ще сме пътували седем седмици.