Гейтуей II [Beyond the Blue Event Horizon]

Уон не каза нищо. Той посочи към една издатина в стената и съобщи:

— Това е място, от което тече вода — обясни той, — но сега е пресъхнало. Има дузини такива места, всичките пресъхнали.

В изпълнение на задълженията си Джанин насочи поставената на рамото й камера. Отгоре имаше нещо изпъкнало, като чучурка, а в долния край канал; беше толкова широк, че можеше да се влезе в него, но бе съвсем сух.

— Ти каза, че в едно от тях все още тече вода, която не става за пиене?

— Да, Джанин. Искаш ли да ти го покажа?

— Да, мисля че искам. — После тя добави: — Не им позволявай да те придумат. Те са просто възбудени.

— Да, Джанин. — Нямаше настроение за приказки.

Джанин продължи:

— Когато бях малка, Петер ми разказваше приказки. Повечето от тях бяха страшни, макар че някои не бяха. Той ми разказваше за Schwarze11 Петер, който, доколкото можех да разбера, беше нещо като Дядо Мраз. Казваше ми, че ако съм добро малко момиче, Черния Петър ще ми донесе за Коледа кукла. А ако не съм — буца кюмюр. А може и нещо по-лошо. Тогава започнах да му казвам Черен Петер. Но той никога не ми е давал буца кюмюр. — Уон слушаше внимателно, докато вървяха по осветения коридор без да каже нещо. — После майка ми почина — продължи тя. — Пол и Ларви се ожениха и аз известно време живях с тях. Но папа не беше толкова лош, наистина. Идваше да ме види, когато можеше… предполагам. Уон! Разбираш ли онова, което ти говоря?

— Не — отговори той. — Какво е това Дядо Мраз?

— О, Уон!

Наложи се да му обясни какво е Дядо Мраз и Коледа, а после трябваше да му обясни какво представляват зимата, и снега, и даването на подаръци. Лицето му се отпусна и той започна да се усмихва; и странно, колкото повече се подобряваше настроението на Уон, толкова повече се разваляше на Джанин. Като се опитваше да му обясни света, в който живееше, тя все повече се сблъскваше със света, който стоеше пред нея. „Като че ли, мислеше си тя, наистина ще е най-добре да направим така, както предлага Петер: да си стегнем багажа и се върнем там, където е истинският живот“. Всички алтернативи бяха застрашителни. Като се замислеше, разбираше, че там, където се намираха, беше страшно — на някакъв артефакт, който упорито следва своя път през Космоса в неизвестна за тях посока. Какво щеше да се случи, когато стигнеха до местоназначението му? С какво щяха да се сблъскат? Ами какво ги очакваше, ако отидеха с Уон? Хичиянци! Хичиянци! Беше страшно! Джанин бе изкарала целия си живот с мисълта за хичиянците… ужасяващи, ако съществуват, по-малко ужасяващи, ако са мит. Като Черен Петер или Дядо Мраз. Като Господ Всички митове и божества са достатъчно поносими, за да може човек да вярва в тях; но какви ли биха били, ако станат реалност?