Гейтуей II [Beyond the Blue Event Horizon]
- Автор: Пол Фредерик
- Серия: Хичи #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Гейтуей II [Beyond the Blue Event Horizon]». Краткое содержание книги:
— Пол — изкрещя тя, като се отдръпна, — трябва да…
И тогава кризата на 130-тия ден обхвана всички. По-лоша от всеки друг път. По-различна от когато и да било. След всеки удар на сърцето си тя се чувстваше все по-зле.
Джанин никога не бе боледувала. От време на време имаше но някое ожулване, някоя спазма, някоя хрема. Нищо повече. През по-голямата част от живота си имаше пълно здравно обслужване и просто не се разболяваше. Тя не разбираше какво става с нея. Тялото й се разкъсваше от нерви и болка; халюцинираше чудовищно странни фигури, в някои от които позна карикатури на семейството си; другите бяха просто ужасяващи и странни. Тя видя дори себе си… с огромен бюст и страхотни бедра, но беше тя… и в стомаха й къркореше безумно желание да вкара във всички видени и измислени от тази фантазия кухини нещо, което не притежаваше дори и в това си състояние. И нито едно от тези неща не й беше ясно. Нищо не беше ясно. Агониите и умопомрачението идваха на пристъпи. Между тях, за секунда или две, тя съглеждаше нещо от действителността. Стоманено-синята светлина от стените. Ларви, свита и скимтяща до нея. Баща й, който повръщаше в коридора. Хромово-синия пашкул, в примката на който Уон се гърчеше в съня си. Без всякаква причина или желание, тя се опитваше да сграбчи капака на пашкула и на стотния или хилядния път го хвана и се опита да го отвори; най-после успя и измъкна Уон, който хленчеше и трепереше.
Халюцинациите веднага спряха.
Не толкова бързо спряха болката, гаденето и ужаса. Но спряха. Все още всички се тресяха и залитаха, всички, освен момчето, което беше в безсъзнание и така дишаше, че Джанин се изплаши: дълбоко, дрезгаво, хъркащо дишане.
— Ларви, помощ! — изкрещя тя. — Уон умира! — Сестра й вече бе до нея, хванала ръката му да провери пулса, и докато гледаше съсредоточено в очите му, тръскаше глава, за да избистри погледа си.
— Обезводнен. Треска. Хайде! — извика тя, като се бореше с ръцете на Уон. — Помогни ми да го занесем на кораба. Нуждае от физиологически разтвор, антибиотици, антипиретик, може би и малко гама глобулин…
Почти двайсет минути им отне пренасянето до кораба и Джанин беше в ужас, че може да умре при всяка стъпка, при всяко леко подскачане. Последните сто метра Ларви изтича напред и когато Пол и Джанин го вкараха през люка, тя вече бе разтворила медицинската чанта и даваше нареждания.
— Сложете го долу. Дайте му да изпие това. Вземете кръвна проба и проверете за вируси и антитела. Изпратете едно приоритетно съобщение до базата, кажете им, че се нуждаем от здравни съвети… ако остане жив достатъчно дълго, за да го ползват!
Пол помогна да свалят дрехите на Уон и да увият момчето в едно от одеалата на Пейтър. След това изпрати съобщението. Той обаче знаеше, всички те знаеха, че дали Уон ще остане жив или не, няма да се реши от Земята. Не и при положение, че да получат отговор им трябваха седем седмици. Пейтър се потеше над биоанализатора. Ларви и Джанин се занимаваха с момчето. Пол, без да каже нито дума, облече скафандъра си и излезе в открития Космос, където прекара час и половина в изтощително пренасочване на предавателните параболични антени — голямата към ярката двойна звезда, която представляваше планетата Нептун и нейната луна, другата към точката в пространството, където се намираше мисията Гарфелд. След това, като се държеше за корпуса на кораба, той изпрати по радиото команда на Вера да излъчи с максимална мощ към всички тях сигналите S0S. Може би те ги следяха. А може и да не ги следяха. Когато Вера съобщи, че сигналите са изпратени, той отново насочи голямата антена към Земята. Всичко това, от началото до края, им отне три часa, а дали някой щеше да получи съобщението, беше съмнително. Не по-малко съмнително беше, дали някой ще може да им предложи помощ. Корабът Гарфелд беше по-малък и по-зле оборудван от техния, а хората на базата Тритон бяха временно заети. Но ако някой от тези обекти отговореше, те биха могли да се надяват на помощ… или най-малко на съчувствие… много по-бързо, отколкото от Земята.
След един час температурата на Уон започна да спада. След дванайсет часа престанаха спазмите и бълнуването и той заспа спокойно. Но все още беше много болен.
Майка и другар, учител и, макар и илюзорно, съпруга, сега Джанин стана и болногледачка на Уон. След първия цикъл на лечение тя не разрешаваше на Ларви дори да му прави инжекции. Без да мигне, тя слагаше на челото му мокри кърпи. Когато той се изцапа в състояние на кома, Джанин старателно го почисти. Цялото й внимание беше концентрирано само върху него. Присмехулните или загрижени думи от страна на семейството й не достигаха до нейното съзнание, докато не отметна несресаната коса на Уон от лицето му, при което Пол направи язвителна забележка. Джанин почувства ревност в тона и избухна: