![Гейтуей II [Beyond the Blue Event Horizon] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/0/0/6/gejtuej-ii-beyond-the-blue-event-horizon-download.jpg)
Гейтуей II [Beyond the Blue Event Horizon]
- Автор: Пол Фредерик
- Серия: Хичи #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Гейтуей II [Beyond the Blue Event Horizon]». Краткое содержание книги:
Когато най-после Уон отвори капака и я издърпа за ръка, тя лежеше и го гледаше вцепенено. Нямаше нито сили, нито желание да стане. Наложи се той да й помогне и докато се връщаха, тя се подпираше на рамото му.
Бяха изминали по-малко от половината път до кораба Хертер-Хол, когато се срещнаха с другите членове на семейството. Бяха бесни.
— Глупава малка пикла! — нахвърли се Пол. — Направи го още един път и ще нашаря с пръчка малкия ти розов задник!
— Няма да го направи! — каза мрачно баща й. — Още сега ще се погрижа за това: а що се отнася до теб, малка госпожице, ще те видя по-късно.
Всички бяха изнервени! Никой не нашари задника на Джанин, затова че беше пробвала кушетката на сънищата. Никой въобще не я наказа. Вместо това се наказаха един друг. Примирието, което успяваха да поддържат в продължение на три и половина години, и алтернативата на което беше убийство, се наруши. Пол и старецът не си говориха два дни, защото Петер на своя глава бе демонтирал кушетката. Ларви и баща й се дърлеха и крещяха, защото тя беше програмирала твърде много сол в яденето, а след това, когато беше негов ред, защото той бе програмирал много малко. Колкото до Ларви и Пол — те престанаха да спят заедно; сигурно щяха да разтрогнат и брака си, ако на разстояние по-малко от 5000 астрономически единици имаше съд, който да ги разведе.
Ако на такова разстояние имаше някакъв орган на властта, поне техните спорове щяха да се решат. Някой трябваше да вземе решение. Дали да се върнат? Трябва ли да се опитат да се справят с насочващата система на Завода за храна? Дали да отидат с Уон да изследват неговия свят… и ако трябва, кой да отиде, и кой да остане? Те не можеха да се споразумеят по генералните си планове. Не можеха да се споразумеят дори и за по-незначителни решения: дали да разглобят една машина при риска тя да се разруши, или да я оставят и да се простят с надеждата за някакво страхотно откритие, което би могло да промени всичко. Те не можеха да се споразумеят кой да говори с Мъртвите по радиото, или пък какво да ги попитат. Уон им показа, при това доста охотно, как могат да придумват Мъртвите да разговарят и те свързаха звуковата система на Вера с „радиото“. Но Вера не умееше много да разговаря; и когато Мъртвите не можеха да разберат въпросите й, или не желаеха да разговарят, или просто не бяха съвсем с всичкия си, за да може да се разговаря, Вера се отказваше.
Всичко това беше просто ужасно за Джанин, но най-зле от всичко беше самият Уон. Пререканията го объркаха и възмутиха. Той престана да се разхожда с нея. А един ден, когато се събуди, тя видя, че си бе отишъл.
За нейно щастие наоколо нямаше никой. Пол и Ларви бяха излезли навън да преориентират антените, а баща й спеше; това й даде възможност да преодолее ревността си и да спаси своята гордост. Прасе такова, мислеше си тя. Колко е глупав, та не разбира, че тя имаше много приятели, докато той имаше само нея. Но щеше да разбере! Тя беше заета с писане на дълги писма до пренебрегнатите си приятели, когато чу Пол и сестра й да се връщат. Когато им каза, че Уон беше изчезнал най-малко преди час, остана изненадана от тяхната реакция.
— Папа! — извика Ларви, като подръпваше завесата на бащината си ниша. — Събуди се! Уон си е отишъл!
Докато старецът излизаше примигвайки, Джанин попита намусено:
— Хей, какво ви става?
— Не разбираш, така ли? — попита Пол хладно. — Ами ако е взел кораба?
Беше една възможност, за която Джанин никога не бе помисляла. Въпросът й подейства като плесница.
— Не може да го е взел!
— Не може ли? — озъби се баща й. — Откъде си толкова сигурна, малка кокетко? Ами ако го е взел? Какво ще правим тогава? — Той издърпа ципа на гащеризона си, изправи се и ги погледна намръщено. — Казах на всички — продължи той… но гледаше към Ларви и Пол, от което Джанин разбра, че тя беше изключена от това „всички“. — Казах ви, че трябва да намерим определено решение. Ако ще тръгваме с неговия кораб, да тръгваме. Ако ли не, не трябва да му позволим да решава с глупавия си ум и да замине, без да ни предупреди. Това е повече от ясно.
— И как да постигнем това? — попита Ларви. — Това е абсурд, папа. Не можем денонощно да пазим кораба.
— Да, и твоята сестра не може да пази момчето — каза старецът, като кимна с глава към Джанин. — Така че трябва да задържим или кораба, или момчето.
Джанин се нахвърли върху тях.
— Чудовища! — изкрещя тя, задъхана от безсилен гняв — Вие сте планирали всичко това, докато ни е нямало!