![Гейтуей II [Beyond the Blue Event Horizon] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/0/0/6/gejtuej-ii-beyond-the-blue-event-horizon-download.jpg)
Гейтуей II [Beyond the Blue Event Horizon]
- Автор: Пол Фредерик
- Серия: Хичи #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Гейтуей II [Beyond the Blue Event Horizon]». Краткое содержание книги:
Сестра й я хвана за ръка.
— Успокой се, Джанин — каза й тя. — Да, вярно е, че сме разговаряли по този въпрос… Трябваше да разговаряме! Но нищо не е решено. Разбира се, ние няма да нараним Уон.
— Тогава решете! — Джанин се изчерви. — Гласувам двамата с Уон да заминем!
— Ако вече не е заминал сам — подхвърли Пол.
— Не е!
Ларви реши въпроса по-практично.
— Ако вече е заминал, е много късно да направим каквото и да било. Освен това аз споделям мнението на Джанин. Трябва да заминем! Какво ще кажеш, Пол?
Той се поколеба, после каза:
— Аз… Аз също го споделям. Петер?
Старият човек рече с достойнство:
— Ако вие сте съгласни, какво значение има моят глас? Остава само въпросът кой ще отиде и кой ще остане тук. Аз предлагам…
Ларви го спря.
— Папа — каза тя, — знам какво ще кажеш, но няма да стане. Трябва някой да остане тук, за да поддържа контакт със Земята. Джанин е много млада. Аз не мога да остана, защото съм най-добрият пилот и това е една възможност да науча нещо за пилотирането на хичиянските кораби. Но не искам да отида без Пол, така че трябва да останеш ти.
Демонтираха Вера възел по възел и я разположиха около Завода за храна. Бързата памет, входните устройства и дисплеите сложиха в стаята на сънищата, бавната памет разположиха навън в коридора, предавателя оставиха на стария кораб. Петер помагаше мълчалив и начумерен; значението на онова, което вършеха, беше, че по-нататъшните комуникации щяха да идват от изследователската група чрез радиосистемата на Мъртвите. Петер ясно съзнаваше, че помага за своето изключване от групата. Уон им каза, че на кораба има много храна. Пол обаче не беше съгласен с безразборното попълване на хранителните запаси с Бог знае какъв — продукт от Завода за храна и настоя да вземат на борда от тяхната храна — толкова, колкото можеше да се побере. После Уон наблегна на необходимостта да се запасят с вода, така че взеха рециклираните на кораба запаси, напълниха пластмасови съдове и също ги натовариха. На кораба на Уон нямаше легла. Не са необходими, каза им той, защото противопретоварващите капсули бяха достатъчно добри, за да ги защитават по време на маневри и да ги предпазят да не излетят докато спят. Това предложение беше отхвърлено както от Ларви, така и от Пол, който демонтира спалните чували от тяхната ниша и ги монтира в кораба. Лични вещи: Джанин искаше да вземе тайно събраните си парфюми и книги, Ларви — личната си заключена чанта, Пол — тестето карти за пасианс. Беше продължителна и уморителна работа, макар да бяха открили, че могат да я облекчат, като тласкат затворените пластмасови съдове с вода в по-меките предмети по коридорите. Най-после всичко свърши. Петер стоеше начумерен, подпрян на стената в коридора, наблюдаваше другите и се питаше дали не бяха забравили нещо. На Джанин й се струваше, че се отнасяха с него така, сякаш отсъстваше, дори така, сякаш бе умрял. Дожаля й и каза:
— Папа? Не го изживявай толкова тежко. Ще се върнем веднага, щом стане възможно.
Той кимна с глава.
— Което ще рече — отвърна той, — чакай да видя, четирийсет и девет дни в една посока, плюс дните, които ще решите, че трябва да останете там. — Но после се изправи и позволи на Ларви и Джанин да го целунат. Почти развеселен, той им каза: — Бон воаяж! — А после прибави: — Сигурни ли сте, че не сте забравили нещо?
Ларви огледа наоколо, докато обмисляше.
— Мисля, че не сме… Освен ако не смяташ, че трябва да съобщим на приятелите ти, че пристигаме, Уон.
— Мъртвите? — изписка той, усмихвайки се. — Те няма да разберат. Те не са живи, както знаете, и поради това нямат чувство за време.
— Тогава защо толкова много ги обичаш? — попита Джанин.
Уон долови в гласа й нотка на ревност и я сгълча:
— Те са ми приятели. Вярно, че не винаги са сериозни, пък и често обичат да послъгват, но никога не са правили нещо, което да ме кара да се страхувам от тях.
Вера замълча, а после му каза:
— Зная, че не винаги сме били много учтиви към теб. Но бяхме много напрегнати. Всъщност ние сме много по-добри, отколкото изглеждаме.
На стария Петер му дойде много.
— Сега заминавайте — изръмжа той. — Докажете му го, вместо да приказвате. А после се върнете и го докажете и на мен!
СЛЕД КРИЗАТА
По-малко от два часа… Никога кризата не бе продължавала толкова малко. Най-чувствителните, един процент от населението, просто не бяха на себе си в продължение на четири часа и почти всички бяха силно засегнати.
Аз бях от щастливците, защото след кризата имах само една цицина на главата си. Тя ме хвана в стаята ми, а не в някой смачкан автобус, разбил се реактивен самолет, притиснат от излязъл от релсите трамвай или на операционната маса с разтворен корем, докато хирурзите и сестрите се гърчат безпомощни на пода. Преживях само един час, петдесет и една минута и четирийсет и четири секунди в делириум, и то не силен, защото беше разпределен между единайсет милиарда други хора.