![Гейтуей II [Beyond the Blue Event Horizon] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/0/0/6/gejtuej-ii-beyond-the-blue-event-horizon-download.jpg)
Гейтуей II [Beyond the Blue Event Horizon]
- Автор: Пол Фредерик
- Серия: Хичи #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Гейтуей II [Beyond the Blue Event Horizon]». Краткое содержание книги:
— Пол, ставаш непоносим! Уон има нужда от мен, от моите грижи!
— И това на теб ти доставя удоволствие, така ли? — озъби се той. Пол наистина беше ядосан. Разбира се, тази бележка разгневи Джанин. Баща й обаче тактично се намеси.
— Остави момичето на мира, Пол. Никога ли не си бил млад? Хайде, ела отново да разгледаме Traumeplatz9…
Джанин се изненада от себе си, че допусна миротворецът да успее: беше чудесна възможност за една страхотна кавга, но сега това не я интересуваше. Тя се усмихна на проявената от Пол ревност, защото това й даваше възможност да се обкичи с още една заслуга.
Когато се възстанови, Уон стана още по-интересен. От време на време той се събуждаше и й приказваше. Когато спеше, тя го изучаваше. Тъмно лице, тяло мургаво; от кръста до бедрата кожата му беше бяла като тесто за хляб, опъната над острите му скули. Леко окосмено тяло. Никакво окосмяване но лицето с изключение на едно-две почти невидими косъмчета… повече като вежди над устните, отколкото мустаци.
Джанин знаеше, че Ларви и баща й й се присмиваха и че Пол всъщност ревнуваше за вниманието, от което толкова отдавна бе лишен. Всичко това представляваше една приятна промяна. Сега тя вече имаше своето положение. За първи път в живота й онова, което вършеше, беше от голямо значение за цялата група. Другите идваха при нея с молба да им разреши да разпитат Уон и когато тя решеше, че той се е изморил, приемаха безпрекословно разпореждането й да го оставят на спокойствие.
Освен това, Уон я беше очаровал. Тя го съпоставяше с целия си дотогавашен опит с мъжете и виждаше, че той ги превъзхожда. Дори в сравнение с нейните приятели от кореспонденциите; Уон беше по-красив от онзи кънкьор, по-умен от артистите, висок почти толкова, колкото и баскетболиста. И за разлика от всички тях, особено от тези, с които бе прекарала десетки милиони километри през последните години, Уон беше чудно млад. А Пол и баща й не. От горната страна на ръцете на баща й кожата беше с противни карамелено пигментирани петна. Старецът обаче се държеше чист, дори изискано, според традиционните представи… винаги подрязваше космите, които растяха в ушите му, с една малка сребърна ножичка. Докато Пол… При една свада с Ларви, Джанин бе изръмжала: „И с този човек ти лягаш да спиш? Маймуна с космати уши? Би ми се повдигало“.
Така че тя хранеше Уон, четеше му, дремеше над леглото му, докато той спеше. Изми косата му и го подстрига, като разреши на Ларви да й помогне да я изравни, а после я изсуши и среса. Джанин изпра дрехите му и като отблъсна Ларви, ги закърпи и дори стесни някои от дрехите на Пол, за да му станат. Той приемаше всичко това, всяко нещо и се радваше не по-малко от нея.
Като укрепна, Уон нямаше такава голяма нужда от нея и тя повече не можеше да го защитава от въпросите на останалите. Но те също го щадяха. Дори стария Петер. Компютърът Вера прерови медицинските си програми и изготви един дълъг списък от изследвания, на които момчето трябваше да се подложи. „Убиец!“, изкрещя Петер. „Не можеш ли да разбереш един млад човек, който е бил толкова близко до смъртта, та искаш да го довършиш?“ Това обаче не беше само внимателно отношение. Петер имаше въпроси към Уон, които задаваше, когато Джанин му разрешаваше, и се цупеше и тормозеше, когато му отказваше. „Онова легло е твое, Уон, разкажи ми пак какво чувстваш, когато си в него? Сякаш по някакъв начин си станал част от милиони хора? И те от теб, така ли?“ Но когато Джанин го обвиняваше, че той пречи на възстановяването на Уон, старецът преставаше. Макар и никога за дълго.
Когато Уон вече бе достатъчно добре според Джанин, тя си позволи да прекара нощта в своята ниша и когато се събуди на сутринта, откри, че сестра й е на пулта на компютъра. Уон се държеше за облегалката на стола й и се усмихваше и мръщеше на непознатата машина, докато Ларви му четеше отчета за неговото здравословно състояние.
— Жизнените ти функции са нормални, теглото ти се увеличава, нивото на антитела е в нормални граници… смятам, че сега напълно ще се оправиш, Уон.
— Значи сега — извика баща й, — най-после можем да разговаряме? За онези радиовръзки със свръхсветлинна скорост, за машините, за мястото, от което идва, за стаята на сънищата?
9
Място за сънуване (нем.) (Бел.прев.)