Краят на детството
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роман Сушков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на детството». Краткое содержание книги:
Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
— А как бихте осмислили решението й?
— За това не е необходима повече енергия, отколкото примерно за неголям радиопредавател. Нужни са и не повече умения, за да бъде управлявана. Важно е не колко енергия ще се използва, а как ще се използва тя. Мислите ли, че Хитлер щеше да продължава да бъде диктатор в Германия, ако, да речем, на всяка крачка го преследваше глас, който неспирно му шепти нещо? Или ден и нощ в ушите му звучеше една и съща нота, заглушаваше всички други звуци и не му даваше да заспи? Съгласете се, че способът съвсем не е жесток. И въпреки това, в крайна сметка щеше да има непреодолимата мощ на тритиева бомба.
— Разбирам — беше отвърнал Стормгрен. — И нямаше да има къде да се скрие?
— Няма такова място, до което да не мога да изпратя моите…, ъ-ъ…, апарати. Ето защо не са ми нужни крайни мерки, за да поддържам реда.
И така, исполинските кораби се оказаха само символи и сега целият свят узна, че само един от тях не е бил призрак. Тъй или иначе само с присъствието си тези призраци измениха историята на Земята. Задачата им беше изпълнена и паметта за това щеше да остане във вековете.
Изчисленията на Карелен бяха точни. Внезапният ужас и отвращението се забравиха бързо, макар че много хора, които с гордост твърдяха, че съвсем не са суеверни, никога не се решиха да се срещнат със Свръхвладетелите лице в лице. Имаше нещо странно в това, което разумът и логиката не можеха да обяснят. В епохата на Средновековието хората са вярвали в дявола и са се страхували от него. Но сега беше двадесет и първи век — наистина ли съществуваше някаква наследствена, родова памет?
Естествено, всички разбираха, че между Свръхвладетелите или родствени на тях същества и човечеството някога, в дълбока древност, се е разиграла жестока битка. Вероятно сблъсъкът бе станал толкова назад във времето, че за него нямаше съхранени никакви исторически следи. Карелен не даваше ключа и за тази загадка.
Въпреки че Свръхвладетелите се показаха на хората, те рядко напускаха единствения си кораб. Може би на Земята им беше неудобно. Сигурно там, откъдето идваха тези крилати великани, силата на гравитацията бе много по-малка. Винаги носеха някакви пояси, снабдени със сложни механизми, с помощта на които вероятно контролираха тежестта си и общуваха помежду си. Трудно понасяха ярката слънчева светлина и оставаха на нея само броени секунди. Когато им се налагаше да бъдат на открито по-дълго време, си слагаха нещо като тъмни очила, с които изглеждаха много странно. Очевидно можеха да дишат земния въздух, макар че понякога носеха някакви апарати, подобни на манерки, от които нарядко поемаха по глътка неизвестен газ.
Необщителността им можеше да се обясни с чисто физически причини. Малко бяха хората, на които се налагаше да ги срещат пряко — можеше само да се гадае колко са те на брой на Кареленовия кораб. Най-голямата група, която някой някога бе виждал, се състоеше от петима от тях, но в исполинския кораб можеха да са стотици, дори хиляди.
В много отношения излизането от анонимност на Свръхвладетелите донесе повече нови загадки и разреши малко стари. Все още бе неизвестно откъде са те; нямаха брой теориите, които обясняваха какво представляват те като биологичен вид. На много въпроси отговаряха с желание, но понякога бяха прикрити до крайност. Всичко това безпокоеше само учените. Обикновените земляни, макар и да не жадуваха за пряко общуване с тях, бяха благодарни за всичките им дела.
Според критериите от миналото Земята се превърна в Утопия. Нямаше невежество, болести, нищета и страх. Споменът за войната потъна в миналото като страшен сън — скоро сред живите хора нямаше да има нито един, който да е изпитвал всичко това върху себе си.
Цялата човешка енергия се превърна в истинско съзидание — и обликът на Земята се промени. Големите градове, в които преди бяха концентрирани всички блага, сега бяха безполезни — големи части от тях бяха преустроени, а други бяха напуснати от хората и се превръщаха в музеи. Много от градовете бяха отдавна изоставени, защото цялата търговска и промишлена система се измени много. Производството стана почти напълно автоматизирано — роботизирани заводи даваха нескончаем поток от всичко необходимо за ежедневието. Всичко беше почти безплатно. Хората работеха, само ако желаеха особени предмети за разкош — или просто не работеха.