Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)

На 4 януари след срещата с Рибентроп Филов разговаря и с Хитлер. Българският премиер казва на фюрера, че в общи линии са постигнали консенсус с Рибентроп, но се разминават по въпроса кога България да подпише пакта — веднага, както настоява Рибентроп, или в последния момент, преди германските войски да стъпят на българска територия. Филов отново поставя Македонския въпрос и заявява, че слухът, че Югославия ще вземе Солун, предизвиква силни чувства у българите: „Фюрерът отговори, че всички въпроси не могат да се решат изведнъж, че трябва да се остави нещо и на другите поколения.“269 На 5 януари Филов се връща във Виена. Съпругата му, която го чака там, пише, че той не е много доволен, защото България трябва да се присъедини към пакта, но допълва, че Филов все пак е удовлетворен, защото това е по-удачният вариант, но изразява опасения за царя и останалите в София. „Богдан телеграфира на Царя: «Нужно е специално лекуване. Положението сериозно». Така беше уговорено.“270

Филов описва подробно в своя дневник 7 януари. На гарата в София е посрещнат от министрите Ив. Попов и П. Габровски. Отиват в дома на Филов, където той ги запознава с разговорите, които е водил с германските ръководители. След това царският съветник Севов го отвежда на аудиенция при царя. Монархът, запознавайки се с водените от Филов разговори, реагира необичайно остро, като заявява, че предпочита да абдикира или да се хвърли в прегръдките на болшевизма. Филов го убеждава, че единственият вариант е България да влезе в пакта. Царят постепенно се успокоява и започва да приема аргументите на министър-председателя. Филов пише: „При раздялата ни той бе вече доста окуражен и спокоен и се разделихме много приятелски.“271 Д. Сирков пише, че „Хитлер и Рибентроп защищават своето искане с аргументи, които за един германофил, фашист и антикомунист като Филов, имат голямо значение.“272 Тази оценка е от края на 70-те години, когато подобна терминология е разпространена в историческата литература.