Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)
Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)

Электронная книга - «Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)». Краткое содержание книги:

Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)
1 ... 24 25 26 27 28 29 30 31 32 ... 87
Перейти на страницу:

На 4 януари след срещата с Рибентроп Филов разговаря и с Хитлер. Българският премиер казва на фюрера, че в общи линии са постигнали консенсус с Рибентроп, но се разминават по въпроса кога България да подпише пакта — веднага, както настоява Рибентроп, или в последния момент, преди германските войски да стъпят на българска територия. Филов отново поставя Македонския въпрос и заявява, че слухът, че Югославия ще вземе Солун, предизвиква силни чувства у българите: „Фюрерът отговори, че всички въпроси не могат да се решат изведнъж, че трябва да се остави нещо и на другите поколения.“269 На 5 януари Филов се връща във Виена. Съпругата му, която го чака там, пише, че той не е много доволен, защото България трябва да се присъедини към пакта, но допълва, че Филов все пак е удовлетворен, защото това е по-удачният вариант, но изразява опасения за царя и останалите в София. „Богдан телеграфира на Царя: «Нужно е специално лекуване. Положението сериозно». Така беше уговорено.“270

Филов описва подробно в своя дневник 7 януари. На гарата в София е посрещнат от министрите Ив. Попов и П. Габровски. Отиват в дома на Филов, където той ги запознава с разговорите, които е водил с германските ръководители. След това царският съветник Севов го отвежда на аудиенция при царя. Монархът, запознавайки се с водените от Филов разговори, реагира необичайно остро, като заявява, че предпочита да абдикира или да се хвърли в прегръдките на болшевизма. Филов го убеждава, че единственият вариант е България да влезе в пакта. Царят постепенно се успокоява и започва да приема аргументите на министър-председателя. Филов пише: „При раздялата ни той бе вече доста окуражен и спокоен и се разделихме много приятелски.“271 Д. Сирков пише, че „Хитлер и Рибентроп защищават своето искане с аргументи, които за един германофил, фашист и антикомунист като Филов, имат голямо значение.“272 Тази оценка е от края на 70-те години, когато подобна терминология е разпространена в историческата литература.

вернуться

269

Пак там, с. 206.

вернуться

270

Филова, Е. Дневник. С., 1992, с. 64.

вернуться

271

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 209–211.

вернуться

272

Сирков, Д. Към въпроса за присъединяването на България към Тристранния пакт. — В: Българо-германски отношения и връзки. Т. I. С., 1972, с. 448.

1 ... 24 25 26 27 28 29 30 31 32 ... 87
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)