Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)

На 29 ноември царят има среща с Лулчев, който е записал в дневника си разговора, отнасящ се до посещението на монарха при Хитлер и Рибентроп, а също и за Соболевата акция. Той пише, че царят му е разказал, че Хитлер се е държал внимателно, за разлика от своя външен министър Рибентроп, който доста е поизпотил Попов. „Накратко, индиректно Хитлер го е запитал защо не влезем в пакта и царят е развил отлично тезата си, че България като неутрална по-добре задържа 24 турски и 7 гръцки дивизии, отколкото ако почне война невъоръжена, па даже и въоръжена, след толкова нещастни войни, когато народът ни не ще война, още повече когато видя, че и без война си взе Добруджа.“256 Хитлер е заявил на цар Борис, че Германия не желае да започва война в този район, но ако военната обстановка го принуди, той ще премине през територията на България.

На 19 декември отново има среща между Лулчев и царя, на която говорят по вътрешната и външната политика. Лулчев записва: „По външните въпроси остана да се печели време, като за целта най-напред да отиде Филов уж на лечение и да се види с Рибентроп и после, ако няма полза, да се смени министър Попов с Драганов или с други, но не Кьосето и пр.; да се спечели време до пролет, па там каквото даде Господ.“257 В книгата „Българската дипломация от древността до наши дни“ се твърди, че царят на 13 декември 1940 г. е казал на Н. Мушанов, че той е поел пред германците принципното задължение за присъединяване на страната към Тристранния пакт. Но датата не е уточнена, като тя ще се определи в зависимост от действията на западната ни съседка.258 На 25 ноември на посещение при Филов е турският пълномощен министър в София Беркер, който предлага да се пристъпи към изготвянето на една обща декларация за ненападение между Турция и България. Димитър Шишманов, който е главен секретар на Министерството на външните работи, поема ангажимента да проучи турското предложение.259 На 4 декември Хитлер кани Драганов на разговор и в не особено добро настроение разпитва за съветските предложения, като му казва, че ако България бе влязла в Пакта, сега нямало да бъде тревожена от Москва.260 На 5 декември Хитлер свиква съвещание на военните, на което се обсъждат планове за нападение над СССР и над Гърция. Според фюрера войната срещу СССР ще продължи няколко седмици, започвайки в началото на май 1941 г., като се разчита и на помощта на Румъния и Финландия, а план „Марита“ предвижда за 4 седмици да бъде окупирана Гърция. Хитлер е улеснен и от недостатъчната английска намеса в Гърция: „За да не предизвика нахлуване и на немската армия в Гърция, ген. Метаксас отказва да приеме нови части.“261 „В началото на декември се постига германо-румънско споразумение за настъпление на германските войски от Румъния през България към Солун.“262 На 9 декември 12-та армия се привежда в готовност, за да може след 7 февруари да настъпи на българска територия, а след около 15 дни да бъде дислоцирана на българо-гръцката граница. Фюрерът дава ход на план „Марита“ на 13 декември, а на 18 декември подписва и плана „Барбароса“, като с първия се цели завоюването на гръцката територия, а вторият се отнася за нахлуването на вермахта на съветска територия.263 На 18 декември 1940 г. фюрерът прави може би фатална грешка, която ще му струва загубата на националсоциалистическата идеология, новия Райх, колосални материални и човешки ресурси и накрая неговия собствен живот, защото на този ден Хитлер окончателно одобрява плана „Барбароса“ за ликвидиране на СССР. Германия си осигурява сътрудничеството на Румъния, Финландия, Италия, Словакия, Хърватско, Унгария. Но, както пише Г. Марков, „недоволна от неспазването на Антикоминтерновския пакт със сключването на германо-съветския договор за ненападение, сега Япония не влезе в действие откъм Манджурия. На свой ред тя сключи на 13 април 1941 г. договор за неутралитет със СССР и се насочи към Южните морета.“264 Е. Емануилов застъпва виждането, че фюрерът е взел окончателното си решение за нападение над СССР по време на преговорите с Молотов от 12–13 ноември 1940 г. в Берлин. Хитлер бил разярен от това, че Молотов упорито искал Москва да предостави гаранции на София, което не е желано от германците. Така България се превръща в „ябълката на раздора“ между Берлин и Москва.265 В том II на „История на България“ от 1955 г. се твърди, че управляващите в България дават „простор“ на своите „фашистки, расистки и въобще крайно реакционни и мракобеснически действия“ и в парламента са прокарани два закона. На 24 декември 1940 г. е гласуван Закон за защита на нацията, насочен срещу българските евреи, а на 29 декември е приет Закон за организиране на българската младеж. С него се създава младежка организация „Бранник“, която трябва да има същите функции като Хитлерюгенд в Германия.266 Ето какво записва в дневника си Е. Филова на 28 декември 1940 г.: „Тази вечер Богдан ми съобщи важно решение. На 1. I. 1941 г. той и аз ще заминем във Виена. На 3. I. 1941 г. той тайно ще се срещне с Хитлер и Рибентроп… Официалният претекст за това пътуване ще бъде, че отиваме по болест, за да се прегледа Богдан на лекар във Виена.“267 На 1 януари Филов и жена му тръгват за Виена с влак и пристигат там на следващия ден. На 3 януари премиерът трябва да се срещне с Рибентроп, но последният поради неблагоприятни метеорологични условия не успява да пристигне. На 4 януари двамата се срещат и министър-председателят разказва на Рибентроп за Соболевото посещение, а германският външен министър не изпуска възможността да напомни на Филов, че ако България се бе присъединила към Тристранния пакт, тези проблеми не биха съществували. Филов отново изказва аргументите за недостатъчното въоръжение и за опасността от Турция и СССР. Рибентроп заявява, че Москва няма да се намеси, а опасенията от Турция посреща със смях. Министър-председателят му казва, че формално България не е подписала пакта, но тя се чувства обвързана с Германия и заявява: „Нашата съдба е свързана със съдбата на Германия; нашата политика е била винаги прямолинейна и последователна от 1914 г. насам; нашето влизане в пакта е естествен резултат на тази политика, а не приспособяване към сегашните условия.“ Филов повдига въпроса за Македония и казва, че приятелството между България и Югославия е само привидно. Рибентроп съобщава, че на този етап България ще получи Тракия.268