Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Той и кучето бяха напуснали предишното си убежище на четири колела малко след залез-слънце, западно от Гранд Джънкшън. Използваха момента, в който шофьорът и спътникът му слязоха да заредят с бензин и да закусят.
Този автовоз е третото им подвижно убежище след залеза. Три дневни курса, по време на които се лутаха из Юта като отскачащото от стените топче за пинг-понг. Като се има предвид хаотичното им пътешествие, вероятността да се натъкнат точно на камиона със седлата е малка, макар че не може да се изключи напълно.
Съвпадението обаче е по-често скритата част от коварен замисъл. Сърцето му шепнеше неумолимо това, което разумът не иска да признае: събитието не е случайно, а част от сложен план, в чийто център е той, а крайната цел е да бъде хванат и убит.
Кабината е бяла като череп на мъртвец. Единият край на черния брезент се люшка във въздуха като наметалото на старицата с косата. Камионът преминава покрай тях прекалено бързо и момчето не може да види кой кара и дали някой вътре носи пушка.
Струва му се, че забелязва двама мъже с каубойски шапки, но не е сигурен дали са същите, с помощта на които слезе от планините и стигна до паркинга на запад от Гранд Джънкшън. Никога не е виждал лицата им.
Но дори и да са те, може би вече не са безобидни превозвачи на конски седла. Може да са станали част от примката, която се затяга около него и която е обкръжила пясъчното море на пустинята, за да улови единствения оцелял от клането в Колорадо.
И сега те изчезнаха в нощта. Или изобщо не са забелязали, че са минали на метър от него, или са нащрек за присъствието му и планират да го спипат няколко километра по-нататък.
Кучето се сгушва на седалката до него и подпира муцуна върху поставката за чаши. В очите му се отразява светлината от радиото.
Момчето поглажда приятеля си по главата, почесва го зад голямото ухо, после зад другото. Уплашен е и пухкавата козина, както и топлото тяло на животното, го успокояват. Престава да трепери, но вътрешностите му се бунтуват.
Той е най-издирвания беглец из целия Запад, дори из цялата страна. Търсят го под дърво и камък, от едното крайбрежие до другото. Могъща сила е пуснала потери по петите му и сега безжалостни ловци търсят жертвата си в нощта.
От радиото звучи мелодичен глас, който преразказва историята за самотен каубой и приятелката му в Тексас. На момчето обаче вече не му се пее.
Глава 9
Нито самодиви, нито ранен звяр, глутница койоти или нападнати върколаци биха могли да нададат вой като този, който накара Лейлъни да каже: „Старата Синсемила“ и който накара Мики да изтича до отворената врата на караваната.
Мики излезе, стъпи на тревата, оцветена от залеза в тъмнолилаво, и продължи предпазливо напред. Не можеше да си остане вкъщи, защото беше убедена, че някой изпитва ужасна болка и има нужда от спешна помощ.
В съседния двор зад разнебитената ограда на фона на залеза се мяташе една фигура в бял халат. Сякаш гореше и искаше да изгаси пожара в себе си. По нея обаче нямаше нито едно пламъче.
На Мики й хрумна налудничавата идея за пчели-убийци, които също биха могли да накарат крещящата фигура да се мята така неистово. Само че пчелите не нападаха по това време на денонощието, макар че нажежената земя все още излъчваше адска топлина. Освен това не се чуваше жужене.
Мики се обърна и хвърли поглед към караваната. Лейлъни стоеше на вратата, а светлината от свещите очертаваше силуета й.
— Още не съм си изяла десерта — каза момичето и се прибра вътре.
Привидението спря да скимти, но продължи да се мята и да се гърчи. Белият халат се поклащаше рязко като някакъв побъркан призрак.
Когато стигна до оградата, Мики видя, че измъченият призрак всъщност е земно създание и не е дошло от отвъдното. Бледата и костелива жена се въртеше и се гърчеше.
Изглежда, не изпитваше физическа болка. Сигурно по този начин изразходваше излишната си енергия в някакъв екзотичен танц, но със същата вероятност можеше да е обзета от силни болки.
Беше облечена в копринен комбинезон, украсен с бродерия и с ресни. Дрехата сякаш беше взета от миналия век, от следвикторианската епоха. Мики си каза, че сигурно комбинезонът е престоял на някой таван десетилетия наред.
Жената дишаше тежко и очевидно беше изморена.
— Госпожо Мадок? — каза Мики и се приближи до нея.
Вместо отговор танцуващата жена изскимтя жално, както скимти бездомно куче, прибрано в клетката на приют.
Дъските на падналата ограда изтракаха под краката на Мики, когато стъпи в имота на съседите.
Изведнъж странната танцьорка се строполи на тревата като марионетка, на която са отрязали конците.