Случаят с палтото от визон
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Венкова-Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с палтото от визон». Краткое содержание книги:
— И ако видите Морис Албърг — обърна се към нея Мейсън, — кажете му да идва веднага, преди да се е опитал да се разправя с Файет или с когото и да е друг. Предайте му, че го чакам и ще му обясня как да се справи с положението.
Застанала до вратата с ръка върху бравата, тя го изгледа през рамо с потъмнели от вълнение очи.
— Така да бъде, щом искате — изсъска тя презрително. — Проклета да съм, че ви говорих по този начин. Мислех ви за хитър, опитен адвокат, който ще съумее да се справи с положението. А вие ми говорите като пастор. Със същия успех можех да пиша на Прудънс Пени: „Мила мис Пени, какво да правя? Един убиец иска да ме застреля. На два пъти почти успя, през последните двайсет и четири часа, а сега знам къде мога да го намеря. Как да постъпя?“ И вместо да отсече: „Очисти го“, Прудънс Пени ще ми отговори: „Мила мис Едикояси, не забравяйте, че имаме закони за такива хора. Трябва веднага да се обърнете към властите и да им разкажете за грозящата ви опасност. Те ще знаят какво да направят.“ Пери Мейсън — продължи присмехулно тя, — великият адвокат Прудънс Пени. Защо, по дяволите, не си вземете едно от тези ръководства как да се държим в обществото и една Библия и не изхвърлите правните си книги през прозореца?
Тя затръшна вратата зад себе си толкова силно, че огледалото, което висеше над умивалника, се разклати.
Пери Мейсън седеше неподвижен с вперен в ръчния си часовник поглед и се чудеше дали Пол Дрейк е имал достатъчно време да разположи детективите си л дали те ще успеят да проследят момичето.
7
Мейсън отново закрачи из хотелската стая, проявявайки явно нетърпението си. Но не се наложи да чака дълго.
Бяха изминали точно седем минути и пет секунди от затварянето на вратата след младата жена, когато някой леко, почти недоловимо, почука с върха на пръстите си. Мейсън престана да крачи из стаята, отправи се към вратата и я отвори.
Пол Дрейк, леко разчорлен и небръснат, се усмихна и прошепна:
— Всичко е наред, Пери.
— Успя ли?… — започна Мейсън, но млъкна, когато Дрейк предупредително допря пръст до устните си и влезе в стаята. — Какво ново?
— Тя все още е в хотела — отвърна Дрейк.
— Ти сам се зае с работата?
— Нямаше как, Пери. Не можех да изпратя хора тук навреме, затова бързо се облякох и пристигнах колкото е възможно по-скоро. Но въпреки това не можах да бъда особено полезен.
— Как така?
— Телефонистката ми беше заела позиция в коридора. Трябваше да се регистрира и да наеме стая, за да свърши каквото искахме. Тя си сложила боне и престилка и била в коридора, когато момичето излязло. Но вместо да слезе с асансьора във фоайето, както очаквахме, дамата се качила нагоре.
— Охо! — възкликна Мейсън.
— Има само един етаж над този — обясни Дрейк, — затова моята телефонистка решила, че няма да изостане много, ако се качи по стълбите. Разбира се, първото нещо, което направила, преди да се е случило каквото и да е, било да огледа наоколо, така че теренът й бил познат.
Мейсън кимна.
— Тя изтичала по стълбите, отворила вратата и пристигнала само секунда-две след асансьора. Момичето вървяло по коридора. То спряло пред стая осемстотин и петнайсет, извадило от чантата си ключ, отворило вратата и влязло. Телефонистката ми изтичала на пръсти дотам и стигнала навреме, за да разбере, че вратата се заключва отвътре.
— И после?
— След това подслушала пред вратата и чула приглушени гласове, единият от които бил мъжки. Дамата явно е регистрирана в стая осемстотин и петнайсет. Нямахме уговорен начин за сигнализиране при такъв непредвиден случай, затова телефонистката ми притича до мястото, където седях в колата си, съобщи ми какво е станало и поиска указания. Реших, че хотелската стая е адресът, който ти трябва, и тъй като не можех да държа повече кантората си без телефон, изпратих я обратно и дойдох да ти докладвам. Позабавих се само на рецепцията, където разбрах, че стая осемстотин и петнайсет е наета от някоя си мисис Мадисън Кърби.
— Администраторът на рецепцията заподозря ли те? — попита Мейсън.
— Да върви по дяволите — изруга Дрейк. — Това е толкова долнопробна дупка. Ако беше възразил, щях да му кажа да си гледа работата. Предполагам, че са свикнали тук да се навъртат частни детективи.
— Искаш да кажеш, че знае какъв си?
— Не, по дяволите. Оставих го да си помисли, че съм тръгнал по любов. Бутнах му няколко долара. Честно казано, Пери, мисля, че изобщо не го интересува.