Случаят с палтото от визон

— Пол, над умивалника има подвижно огледало. Моля те, погледни гърба му.

Мейсън беше все още под леглото, когато Дрейк извика развълнувано:

— Тук има нещо, Пери.

Адвокатът бързо изпълзя навън, изтупа дрехите си и отиде при Дрейк, който беше откачил огледалото от стената. На гърба му беше написано с червило 5N20862.

— Това — предположи Мейсън — сигурно е регистрационен номер на кола.

Двамата мъже стояха и внимателно разглеждаха цифрите.

— Нищо не разбирам — рече Дрейк.

— А аз разбирам — каза Мейсън. — Морис Албърг и някаква жена са били в тази стая. По неизвестни причини някой ги е заплашил с пистолет и ги е накарал да излязат оттук. Те са искали да ми оставят съобщение. Жената е използвала червилото си и е написала това върху гърба на огледалото, докато е стояла пред него и се е правила, че се гримира. Никой не я е хванал в този момент. Но когато са излизали от стаята, те са разбрали по нещо, че е оставила написано с червило съобщение. Опасявали са се, че ще го намеря. Затова са се върнали и са ми поставили клопка с едно толкова очевидно съобщение, че дори сляп човек не би го подминал.

— Значи мислиш, че това е първото съобщение и то е истинското? — попита Дрейк и посочи червилото по гърба на огледалото.

Мейсън кимна.

— А онова под масата е клопка.

— Това наистина много прилича на номер на кола — съгласи се Дрейк.

— Колко време ти трябва да откриеш чия е? — попита Мейсън.

— Ще звънна по телефона — отвърна Дрейк. — Няма да ми отнеме повече от няколко минути.

— Чакай малко — спря го Мейсън. — Не оттук, Пол.

— Защо?

— Единственият дежурен тук е нощният администратор. Струва ми се, че той прекалено много се интересува какво става. Ако ни чуе да издирваме колата, може да получи доста добра представа накъде ще тръгнем. А и никой не наблюдава жената, която беше тук… Пол, колко време ти трябва, за да намериш няколко души да я следят?

— Не чак толкова много.

— Дявол да го вземе, Пол — изруга Мейсън, — случаят си е за полицията. Нагазваме в прекалено дълбоки води!

— Искаш да се обадиш в полицията ли?

— Не точно — отвърна Мейсън, — но ми се иска полицията да се пораздвижи, ако можем да измислим как точно да ги накараме да го направят, така че ние да контролираме положението, започнат ли веднъж… И все пак тук има нещо съмнително.

— Какво имаш предвид?

— Този номер на кола върху гърба на огледалото.

— Е?

— Кой го е написал там?

— Може би истинската Дикси Дейтън — предположи Дрейк. — Тя е била тук с Морис Албърг. Чакали са те. Някой ги е проследил. Оставили са вратата отворена, за да можеш да влезеш безпрепятствено.

— Дотук добре. Дотук съм съгласен с теб. Давай нататък, Пол. Какво се е случило след това?

— Някой, който е знаел къде са и не е искал те да се свържат с теб, просто е отворил вратата и е влязъл. И то с пистолет в ръка.

— И после?

— После им е казал, че ще трябва да се качат в колата, и сигурно тогава Дикси Дейтън е отвърнала: „Добре, момчета, само да се гримирам“, отишла е до огледалото, започнала е да си слага малко червило и да го размазва с върха на кутрето си. През това време е наблюдавала в огледалото какво става. Може би Албърг е буйствал или пък те са очаквали от него да буйства, така че са го наобиколили, а Дикси веднага е повдигнала огледалото на сантиметър от стената и е написала номера на колата.