Случаят с палтото от визон
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Венкова-Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с палтото от визон». Краткое содержание книги:
— Коя кола? — попита Мейсън.
— Тази, по която ще разберем къде са били откарани.
— Искаш да кажеш, че е знаела номера на колата, която ги е чакала?
Дрейк се намръщи.
— Не, не е възможно.
— И след това насила ли са били принудени да тръгнат с хората, които са влезли в стаята? — попита Мейсън.
— Разбира се.
— Слезли са с асансьора, минали са през фоайето и са излезли навън в нощта?
Изведнъж Дрейк се замисли.
— Звучи като във филм — заяви Мейсън.
— Е, възможно е да се направи. По дяволите, Пери, било е направено.
— А номерът на колата?
— Това ме озадачава — призна Дрейк.
Неочаквано Мейсън щракна с пръсти.
— Какво? — попита Дрейк.
— Има една кола, която ние търсим. Може това да е номерът на колата, карана от похитителя, колата с дупка от куршум в предната дясна врата.
— Възможно е — съгласи се Дрейк, смръщвайки вежди в размисъл.
— И така, Пол, има две съобщения — обобщи Мейсън. — Едното може да е истинско, оставено от жената, била тук с Морис Албърг, която и да е тя, другото е фалшиво и е оставено от някой друг. Второто съобщение води право към Джордж Файет. Какво може да означава това?
— Склонен съм — рече Дрейк — да се заема с този Хърбърт Сидни Грантън от телефонния указател. Няма да ни навреди, ако идем там.
— Мисля, че ще ни навреди, Пол.
— Защо?
— Времето е срещу нас — обясни Мейсън. — Някой иска да ни прати за зелен хайвер. Само не мога да разбера защо този зелен хайвер ни води към Файет, който е един от заговорниците, освен ако по някаква причина са решили, че не им трябва повече. Може би ще го жертват. Но дори да е така… Дявол да го вземе, Пол, нищо не се връзва.
— Няма да го жертват, защото в такъв случай Файет ще се разприказва — заключи Дрейк.
— Освен ако — Мейсън се сети изведнъж — е в състояние, в което не може да говори… Хайде да се опитаме да разберем какво става в стая осемстотин и петнайсет. Дай да…
Изведнъж вратата рязко се отвори. На прага застана лейтенант Траг от отдел „Убийства“, придружен от още един полицай, когото Мейсън не познаваше.
— Какво, по дяволите, знаете вие за стая осемстотин и петнайсет? — попита той.
— Е, Пол — рече Мейсън, — имаме честта да посрещнем неочаквани посетители. Какво ви води тук в този утринен час, лейтенанте?
— Служебният дълг — отвърна лейтенант Траг. — Какво ще кажете за осемстотин и петнайсета?
— Ами мислехме да дремнем, като поръчаме да ни събудят в осем и петнайсет.
Лицето на Траг помръкна.
— Мейсън, ако продължаваш в този дух, ще се озовеш там, където няма да е необходимо да казваш на никого да те буди. Ще ставаш в шест и половина сутринта, ще ти тикват кафето и кашата през решетките и ще трябва да се примиряваш. Познавате ля сержант Джафри?
Мейсън подаде ръка.
— Мислех, че познавам повечето момчета от отдел „Убийства“.
— Той не е от „Убийства“ — намеси се Дрейк тихо. — Аз го познавам, Пери. От „Нравствения“ отдел е.
Джафри рязко кимна на Дрейк.
— Сержант Джафри се занимава с нравствени престъпления — обясни лейтенант Траг. — Боб Клеърмонт му беше подчинен, когато го убиха, а цялата тази проклета история е свързана с убийството на Клеърмонт. Загазил си, Мейсън. А сега искам да знам какво общо имащ със стая осемстотин и петнайсет. Признай си истината, защото този път силата е на наша страна.
— Честно казано — започна Мейсън, — повиках Дрейк да проследи обитателката на стая осемстотин и петнайсет, защото ми трябват някои данни за нея.
— За нея?
Мейсън кимна.
— А ти какво правиш тук? — попита Траг.
— Дойдох да се срещна с мой клиент.
— Слушай, Мейсън, нека да се разберем. Знаем всичко за…
— Аз не бих го направил, лейтенанте — прекъсна го сержант Джафри. — Нека той да отговаря на въпросите.
Траг не обърна внимание на забележката.
— Ще играя честно с теб, Мейсън, ще открия картите си и няма да ти поставям капани. Този хотел е истински бардак. Обикновено каквото и да се случи тук, никой не обръща внимание, но човекът от стая осемстотин и тринайсет чул някаква караница и нещо, което му заприличало на приглушен изстрел, и извикал полицията.
— Преди колко време? — попита Мейсън.