Случаят с палтото от визон
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Венкова-Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с палтото от визон». Краткое содержание книги:
— О, мистър Мейсън — разрида се тя. — Моля ви… ще играя с открити карти.
— В момента не мога да ви оставя да го направите — спря я Мейсън.
В продължение на няколко минути тя седеше мълчаливо и замислено. Все още държеше ръката му. Стисна я нежно и промълви:
— Толкова държа на вас, мистър Мейсън. Не мога да ви опиша какво означава за мен вашата помощ.
— Не съм ви я дал.
Тя срещна погледа му и се засмя предизвикателно.
— Засега.
— Засега. — Мейсън се усмихна едва-едва.
— Ама и вие сте един странен адвокат.
— Длъжен съм да бъда.
Тя леко докосна с устни ръката му.
— Приемете за момента това като договор. Вие стойте тук. Ще видя дали мога да се свържа с Морис Албърг. Почакайте тук, а аз ще ви го доведа след петнайсет минути и ще започнем както трябва.
Тя бързо прекоси стаята, отвори вратата и изчезна.
Почти веднага Мейсън скочи от стола, бързо отиде до телефона и поиска да го свържат с дома на Пол Дрейк. Стори му се, че минаха минути, преди да чуе сънения му глас.
— Събуди се, Пол — подкани го Мейсън. — Много е важно. Постарай се бързо да схванеш.
— Ох, господи, пак ли си ти? — изпъшка Дрейк дрезгаво. — Всеки път, когато се опитам малко да поспя…
— Остави сега спането — сопна се Мейсън. — Ела на себе си. Аз съм в хотел „Киймънт“, стая седемстотин двайсет и едно. Тук има една брюнетка, висока към метър и петдесет и пет, около петдесет и седем килограма, двайсет и пет-шест годишна, с мургава кожа, големи кръгли очи и ярко начервени устни, която е при мен, по-точно ще дойде след минута-две и…
— Е, моите поздравления — засмя се Дрейк. — Добре го даваш!
— Престани да остроумничиш — сряза го Мейсън. — Намери няколко детектива и ги прати тук. Като начало, ако можеш, изпрати някоя жена, която да установи първия контакт. Постарай се тя да бъде в коридора, когато момичето излезе от стаята. Ще трябва да действаш бързо, Пол. Жената, която изпратиш, ще трябва да види момичето и да го посочи на детективите отвън, за да я познаят, когато излезе. Искам да я проследят и да разберат къде отива.
— Имай милост, Пери — помоли го Дрейк. — Три часът сутринта е. Господи, не мога да изфабрикувам тези хора. Ще ми трябват час-два, за да изпратя някого. Ще трябва да измъкна човека от леглото и да му дам време да се облече и да стигне дотам…
— Кой е в кантората ти сега? — попита Мейсън.
— Само най-основният състав — един на телефона, един на нощно дежурство и обикновено един детектив…
— На телефона — прекъсна го Мейсън — мъж ли е или жена?
— Жена.
— Бива ли я?
— Много.
— Извикай я — нареди Мейсън. — Изключи телефона в кантората за около час. Сега е мъртво време, така че няма да изпуснеш клиенти. Изпрати жената тук. Веднага. Разполагаш с няколко минути, така че действай. Ако е необходимо, затвори кантората за около час, но момичето трябва да бъде следено от мига, в който напусне хотела.
Мейсън не изчака да чуе протестите на Дрейк. Остави слушалката и се върна обратно при стола, на който беше седял. Извади от джоба си бяла носна кърпа и с крайчето й избърса петното от червило, останало върху дясната му ръка. След това обърна масата и с другото крайче на носната кърпа избърса малко от червилото там.
Върна масата на мястото й, после извади от джоба позлатената гилза и много внимателно допря третото ъгълче на носната кърпа до червилото. С автоматичната си писалка постави знаци срещу всяко петно — 1, 2 и 3. След това сгъна носната си кърпа, прибра я в джоба си и се настани на стола да чака.
Чака дълго.
В началото Мейсън поглеждаше към голямата стрелка на часовника си, броеше минутите и се надяваше да мине повечко време до завръщането на младата жена, за да успеят детективите на Дрейк да се заемат с работата. После, след като минаха петнайсет минути, той се намръщи нетърпеливо и започна да крачи напред-назад. Разбира се, съществуваше възможност да са го измамили, напълно съзнателно да са го подвели, за да го накарат да бездейства в решителен момент.
Той беше убеден, че именно Морис Албърг му бе позвънил. Намираше се на мястото, определено от Албърг за срещата. Нямаше какво друго да прави, освен да изчака по-нататъшното развитие на нещата или да си отиде вкъщи.
Рязко и без никакво предупреждение бравата се завъртя. Вратата се отвори с нехайна бързина и брюнетката застана на прага. Бузите й горяха, очите й блестяха от вълнение. Очевидно бе дошла възможно най-бързо.
Щом видя Мейсън, изведнъж се успокои.
— Ох, слава богу, още сте тук! Така ужасно се страхувах, че ми нямате достатъчно доверие, за да ме изчакате.