Случаят с палтото от визон

Младата жена излъчваше увереност.

— Сега вече можем да разговаряме — заяви тя.

Мейсън мълчеше.

— Е, не можем ли?

— Искам да знам защо Морис Албърг го няма. Той обеща да се срещнем тук.

— Но му се наложи да промени плановете си.

— Защо?

— Защото е зает с нещо ужасно важно.

— Какво?

— Да ме защитава… както и себе си.

Тя дръпна един стол и седна.

— Мистър Мейсън, кога един човек може да убие друг… и да бъде оправдан?

— При самозащита — отвърна Мейсън.

— Трябва ли да чака, докато другият започне да стреля по него?

— Трябва да чака, докато бъде нападнат или до момента, в който един разумен човек при подобни обстоятелства би решил, че е в опасност или го заплашва смърт.

— И тогава може да стреля?

Мейсън кимна.

— В общи линии такъв е законът при самозащита. Съществуват най-различни уговорки кога човек е длъжен да отстъпи и кой пръв е предизвикал конфликта. Но това е най-общото правило.

— Да предположим, знаете, че един хладнокръвен, преднамерен, умел убиец е по следите ви и ще извърши убийство, нямате ли тогава право да го убиете пръв?

— Само при обстоятелствата, които споменах — отвърна адвокатът.

— Разбирам, но да предположим, знаете, че някой иска да ви убие. Да си представим, че той наблюдава жилището ви, седнал в колата си с автомат в скута, но вие успявате да се измъкнете през задния вход, без той да ви усети. Не можете ли да грабнете една пушка и да му пръснете черепа, без да ви обвинят в убийство?

Мейсън поклати отрицателно глава.

— Защо?

— Защото при тези обстоятелства — обясни адвокатът — човек би имал възможност да се обади в полицията и да потърси защита.

Тя се изсмя презрително.

— Да искате полицията да ви защити от такъв човек, за какъвто говоря, е все едно да очаквате да ви предпази от едра шарка или от чума… Ами той като нищо ще се изплъзне под носа на полицията и вие ще бъдете труп, преди да е съмнало.

— Искахте да ви обясня какъв е законът. Обясних ви. Аз не създавам законите, а ги изучавам.

— И Морис така смята, но аз не поисках да му повярвам. Стори ми се несправедливо, но той каза, че законът е такъв и затова вие няма да одобрите онова, което прави.

— А какво прави той?

— Да сте чували някога за Джордж Файет?

— Познавате ли го? Бих искал да разбера някои неща за него.

Тя се засмя с горчивина.

— Много хора биха искали да разберат някои неща за него. Той е убиец.

— И? — подкани я Мейсън.

— И в момента се опитва да убие Морис и мен.

— Защо?

— Ето едно от нещата, което ми се ще да проумея. Сигурно защото съм приятелка на Том Седжуик.

— А кой е Том Седжуик?

— Човек, търсен от полицията. Опитват се да му припишат едно убийство.

— Значи вас и Морис Алъбрг искат да ви убият?

— Точно така.

— Защо? Безсмислено е.

— Държите се, сякаш не ми вярвате.

— Не съм убеден, че ви вярвам.

— Слушайте, с фактите не може да се спори. Мъжът, който се опита да ме убие в уличката зад ресторанта на мистър Албърг, беше изпратен от Файет.