Случаят с палтото от визон

— Това съобщение — заяви Мейсън убедено — е било написано от жена, която изобщо не е трябвало да крие какво върши. Тя просто е обърнала масата наопаки и е написала думата „помощ“ и редичката цифра.

Дрейк кимна.

— Възможно е — предположи Мейсън — да са ни поставили клопка.

— В какъв смисъл?

Мейсън не обърна внимание на въпроса и продължи да разсъждава гласно.

— Сигурен съм, че съобщението не е истинско, защото не е възможно да е било написано по начина, за който претендира. Ето защо трябва да има някаква причина, поради която е било оставено.

Дрейк го наблюдаваше мълчаливо. Мейсън вдигна два пръста.

— Първо — каза той, като допря палеца до показалеца си, — съобщението е клопка. Второ — то служи за прикритие.

— Какво прикритие?

— Знаем, че Морис Албърг е бил в тази стая — разпали се адвокатът. — Поне той така каза.

— Неговият глас ли беше?

Мейсън кимна.

— Познах го. Беше ужасно развълнуван. Бил е в тази стая, или поне така твърдеше, а няма причина да лъже.

— И какво е станало после с него?

— После някой го е заплашил с пистолет и Морис е оставил съобщение. Може би с него е имало жена и тя го е написала с червило.

— Струва ми се, ти преди малко заяви, че тя не е могла да го стори, че би било…

Мейсън му направи знак да мълчи.

— Хората, които са извели Морис Албърг от стаята, са разбрали, че е било оставено съобщение. Сигурно не са имали време да го търсят, затова са оставили съвсем явни следи, с които да ме подведат. Хайде да хвърлим още един поглед на масичката, Пол.

Двамата мъже внимателно огледаха плота.

— Струва ми се, че тук не е имало никакво друго съобщение — заключи Дрейк.

— Очевидно не. Хайде да се разтърсим наоколо. Може съобщението да е оставено някъде другаде и тъй като не са могли да го намерят, те са се постарали да попречат и на мен. Вероятно тези, конто са извели Албърг от стаята, са бързали.

— Не отиваш ли твърде далеч с предположенията си? — попита Дрейк.

Мейсън отвърна нетърпеливо:

— Всяко нещо си има причина. От долната страна на масата е оставено съобщение. Значи има някаква причина за това. Искам да открия каква е.

— Но защо човек ще оставя съобщение, за да заличи друго, което не е видял?

— Те сигурно са подозирали, че има друго съобщение, но не са знаели къде е. Затова са решили да оставят още едно, което да ме заблуди… Огледай се наоколо, Пол… Дай да видим какво можем да открием ние.

Мейсън отвори шкафа, огледа отвътре страничната рамка и вътрешната част на вратата. Претърси самия шкаф, а после и банята.

— Намери ли нещо? — попита Дрейк.

Мейсън застана на прага на банята и поклати глава. Дрейк, който търсеше малко безцелно, заяви:

— Пери, да предположим, че е клопка. Какво би могло да означава?

— Възможно е да са я поставили за нас — отвърна Мейсън. — Възможно е да искат да загубим ценно време. И тъй като съм убеден, че съобщението е фалшиво, няма да се занимавам повече с него.

— Но то означава нещо, Пери.

— Разбира се. Може да е някаква книга. Вземи например „двеста шейсет и две, Т три“. Това сигурно значи страница двеста шейсет и две, том трети.