Случаят с палтото от визон
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Венкова-Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с палтото от визон». Краткое содержание книги:
— Какво точно се случи тогава? — попита Мейсън.
— Файет беше по следите ми — заразказва тя — и възнамеряваше да ме убие. Той влезе в ресторанта единствено с мисълта да ме изплаши така, че да побягна през задния вход. Ако имах малко мозък, щях Да разбера, че точно това е целял. Дори човек с дързостта и нахалството на Файет не би помислил, че може да убие една жена в оживен ресторант, след което просто да стане и да си излезе. Макар че той е вършал подобни безумия и му се е разминавало. Но някак си На човек не му е до разсъждения, като види, че Джордж Файет го наблюдава. Чувства се все едно, че е протегнал ръка, за да се опре на някоя скала, и е попаднал върху навита на кълбо гърмяща змия.
— Продължавайте — подкани я Мейсън, когато тя замълча. — Бих искал да знам с подробности какво се случи.
— Побягнах от ресторанта. Точно както е искал Файет. Един негов съучастник ме причакваше с колата си. Файет трябваше само да си седи спокойно и да се прави, че с удоволствие си яде вечерята, а аз самичка щях да се втурна право в капана.
— И какво стана, щом изскочихте на уличката?
— Съучастникът му се опита насила да ме натика в колата. Но аз бях прекалено изплашена, за да му се подчиня. И това, предполагам, обърка плановете на всички. На никого и през ум не му беше минало, че няма безропотно да вляза в колата като добро малко момиченце. Но аз направих нещо, което те не очакваха — започнах да бягам. Когато мъжът успя да стреля по мен през отворената врата, вече бях извън обсега на куршумите му. Той даде газ, за да ме настигне, и при потеглянето на колата вратата се люшна и захлопна. Мъжът стреля пак, но куршумът мина през вратата. В това време аз тичах, заслепена от паника. И скочих на платното право пред една идваща кола. Е, това е цялата история. Дойдох в съзнание в болницата и, естествено, разбрах, че всички знаят къде се намирам и Файет може да ме открие без никакво затруднение. Затова станах и огледах самостоятелната стая, в която ме бяха настанили. Намерих дрехите си в шкафа. Коленете ми се подгъваха, но се облякох и излязох. И веднага се свързах с Морис.
— А как постъпи той?
— Даде ми някои необходими вещи, както и възможност да се скрия… Но, естествено, Морис беше много разтревожен, защото знаеше, че Файет търси и него.
— Значи Албърг взима мерки да премахне Файет?
— Май не трябваше да ви го казвам. Всъщност нищо такова не съм казала. Просто ви съобщих, че Морис в момента е зает с нещо изключително важно и няма възможност да се свърже с вас… да речем, поне три-четири часа, но той ви изпраща тази бележка, за да сте наясно.
— Добре — съгласи се Мейсън, — какво искате да направя?
— Малко ми е трудно да ви кажа. Не горите от желание да ми съдействате. Все още ме подозирате.
— Вините ли ме за това?
— Да.
Мейсън се разсмя.
— Морис… — тя се поправи — мистър Албърг ви написа бележка, нали?
— Не.
— Какво искате да кажете?
— Подписът му е нечетлив. Изобщо не съм сигурен, че е неговият. Не знам как изглежда подписът му.
— Неговият е. Видях го, като се подписваше.
— Това е само една драскулка.
— Бързаше. Трябваше да мисли за много неща.
— Бележката е на машина. Можеше да я напише на ръка и щеше да стане много по-лесно и по-бързо, вместо да я трака на пишеща машина.
— Откъде знаете? Може на машина да пише по-бързо, отколкото с писалка и мастило.
— Не говорете глупости — сряза я Мейсън. — Човекът, който е писал тази бележка, е правил това бавно и мъчително с два пръста.
— Може мистър Албърг да е бил в състояние, при което да не може да пише. Може да се е криел. Казал е на някого какво иска да ви напише и този някой е напечатал бележката и я е занесъл на Албърг за подпис.
— Или може би тази някоя е драснала своя вариант на неговия подпис — рече Мейсън.
— Ох, и вие адвокатите с вечните си подозрения! Повдига ми се от вас.
— Съжалявам. Не мога успешно да представлявам Морис Албърг, докато не науча за вас много повече, отколкото знам сега. Да имате случайно в себе си шофьорска книжка?
— Не. Мистър Албърг изрично установява самоличността ми в писмото.
— Но няма кой да установи, че писмото е негово.
— Ох, глупости! Казах му на Морис, че вие сигурно ще се държите по този начин. И предполагам, че ви е необходимо да се видите лице в лице с Морис и да чуете от неговата уста, че аз съм Дикси Дейтън и вие трябва да ме представлявате, след което да ви покажа петното, което имам по рождение върху лявото си бедро, и да ви дам препоръка от някоя банка… Е, добре, ще намеря мистър Албърг и ще го доведа тук въпреки опасността. Ако той пръв не убие Файет, Джордж Файет ще го убие. Но вас хич не ви интересува! Вас, с вашето адвокатско недоверие. Ако клиентът ви бъде убит, докато се опитва да дойде при вас, за да удостовери моята самоличност, ще знам кой е виновен. Добре, чакайте тук.