Случаят с палтото от визон
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Венкова-Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с палтото от визон». Краткое содержание книги:
След като се увери, че няма никой, Мейсън се върна и затвори вратата към коридора. Сега огледа стаята много по-внимателно.
Тя се осветяваше от червеникавото сияние на увисналия в центъра на тавана стъклен абажур, окачен на верига от месингови халки, през които минаваше дебел кабел и стигаше до единствената крушка.
Леглото беше желязно, с тънък дюшек, върху който внимателно бе опъната гладка, но изтъняла бяла завивка. В горния край на леглото имаше здраво прикрепена нощна лампа.
Мейсън забеляза близо до нея вдлъбнатина, където явно някой бе седял. След това забеляза още една в центъра на леглото. Адвокатът се наведе да я огледа добре. Изглежда, там беше лежал пистолет. Бяха го вдигнали, но върху бялата завивка беше останал отпечатък.
Погледът на Мейсън беше привлечен от нещо, което блестеше на светлината с цвят на злато. Той се наведе и взе една гилза от червило. Червилото беше съвсем изхабено и малките бразди по остатъка показваха, че е било прокарано по някаква твърда повърхност.
Адвокатът внимателно претърси стаята, още веднъж огледа гилзата и преобърна малката квадратна масичка. От долната й страна беше написано с червило: Мейсън помощ 262 Т 3 Р 15 ляво.
Адвокатът стоеше и разглеждаше странното съобщение от долната страна на масичката, когато се чу слабо проскръцване. Бравата на вратата полека се завъртя.
Мейсън бързо пъхна червилото в джоба на палтото си и обърна масичката на краката й. Когато вратата плавно и предпазливо се отвори, той стоеше замислен с крак върху стола и вадеше цигара от табакерата си.
Жената на прага беше около двайсет и пет годишна, с хубава фигура, гарвановочерна коса, големи тъмни очи и мургава кожа, на фона на която устните й образуваха алено петно.
Тя отстъпи назад, пое сепнато дъх и едва не извика. Мейсън, който я наблюдаваше със спокоен, твърд поглед, не каза нищо. Жената се поколеба на прага, после бавно влезе в стаята.
— Вие… Кой сте вие?
— Това вашата стая ли е? — попита Мейсън.
— Аз… дойдох да се срещна с един човек. Кой сте вие?
— Аз дойдох да се срещна с един човек. Коя сте вие?
— Аз… не съм длъжна да ви се представя.
Мейсън заговори бавно, наблюдавайки я:
— Казвам се Пери Мейсън. Адвокат съм. Дойдох тук, за да се срещна с един клиент. Той ми даде номера на тази стая. А сега вие ми отговорете кого очаквахте да намерите тук.
— О, слава богу! Вие сте мистър Мейсън. Къде е Морис? Аз съм Дикси Дейтън. Дойдох, за да се срещна е Морис Албърг. Предупредена съм за вашето идване, по очаквах, че и той ще бъде тук. Обясни ми, че вие ще ме представлявате, затова искам честно да ви призная…
Мейсън седна и й посочи един стол.
— Почакайте — прекъсна я той, — може би няма да е толкова просто.
— Защо?
— Първо, възможно е да сте останали с погрешно впечатление за намеренията на мистър Албърг.
— Не, мистър Мейсън. Той много добре ми обясни, честна дума.
— Второ — продължи Мейсън, — независимо от мненията на другите, аз може да не искам да ви представлявам.
— Защо? Морис… Мистър Албърг ще ви плати колкото струва.
— Какво ви кара да мислите така?
— Той ми обеща.
— Вие можете да имате някаква вина.
— Мистър Мейсън, поне вие не се оставяйте да ви заблудят.
— Ще се опитам — обеща Мейсън, — но в крайна сметка аз избирам клиентите си. Не мога да поема всичката работа, която ми се предлага. Преди да се заема с едно дело, трябва да разполагам с доста факти. И често отказвам дела.
Тя се свлече на пода до краката му.
— Мистър Мейсън, само ако знаехте какво означава това, само ако знаехте пред какво съм изправена.
Мейсън не продума.
— Мистър Мейсън, наясно ли сте със случая? Какво ви е казал мистър Албърг?
— Не много — отвърна той.
— Добре, аз ще ви кажа истината, мистър Мейсън. Ще ви опиша фактите.
— Може би не трябва да ги чувам — заяви Мейсън. — В момента нямам право да получа поверителни сведения от вас. Каквото и да ми кажете, не мога да го приема като професионална тайна.
— О, не бъдете толкова предпазлив — настоя тя. — В края на краищата защо да седим тук с вас и да се препираме? Нека да говорим по същество.
Тя се пресегна бързо и хвана ръката му в своята.
— Предполагам, че съм ужасно импулсивна и сигурно ме смятате за глупачка, но съм се забъркала в ужасна каша, мистър Мейсън, и вие ще трябва да ме измъкнете.
— Вече ви обясних — повтори Мейсън, — че не мога да говоря с вас, и бих предпочел да не ви слушам, докато не се срещна с Морис Албърг. Трябва да знам какво става, преди да…