Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
— Пътят към ада е постлан с добри намерения.
— Общо взето. Наистина, когато готвиш война, трябва да убедиш народа си, че се защитаваш, че воюваш, защото заслужаваш да победиш, или го правиш за доброто на други народи. Руският народ приема алтруистичните заблуди не по-трудно от всеки друг.
— Какво гласи вторият ред?
— „Бийн, открий Уигин Питър.“ Искат да намеря големия брат на Ендър. Той не е заминал за колониите с Ендър и Валънтайн. Има голямо влияние в мрежата под псевдонима Лок. Предполагам, че след като Валънтайн замина, вече пише и от името на Демостен.
— И това ли знаеш?
— Знам много неща. Най-важното обаче е, че са добре. Ахил преследва мен и теб, заловил е Ендъровия джийш, но дори не подозира за съществуването на брата на Ендър, а дори да знаеше за него, няма да му обърна внимание. И двамата обаче много добре знаем, че Питър Уигин щеше да влезе във Военното училище, ако нямаше един дребен недостатък. И точно този недостатък може би ще ни помогне срещу Ахил.
— А може би заради този недостатък на света ще му е все едно дали победата ще е на Питър, или на Ахил.
— Няма как да знаем, докато не го открием, нали?
— За да го откриеш, Бийн, трябва да се покажеш.
— Да, не е ли вълнуващо?
Бийн заподскача като дете, на което са обещали, че ще го заведа в зоопарка.
— Играеш си с огъня.
— Ти сама искаше да си намеря благородна кауза.
— Питър Уигин не е кауза. Той е опасен. Не си чул какво говори за него Граф.
— Напротив. Откъде мислиш, че знам за него?
— Може да се окаже, че не е по-добър от Ахил.
— Вече знам със сигурност, че в някои отношения е по-добър от Ахил. Първо, не се опитва да ни убие. Второ, вече има огромна мрежа от връзки с хора из целия свят, някои от които знаят, че е още дете, но повечето нямат представа. Трето, амбициозен е като Ахил, но Ахил вече е събрал почти всички деца, определени за най-способните военачалници на света, докато Питър ще има само един. Мен. Едва ли е толкова глупав, че да не ме използва.
— Да те използва. Обърни внимание на думата, Бийн.
— Е, ти не си ли използвана в твоята кауза?
— От Господ, не от Питър Уигин.
— Обзалагам се, че заповедите на Питър Уигин ще са доста по-ясни от Божиите. Пък и ако не ми хареса за какво ме използва, винаги мога да го зарежа.
— С човек като Питър Уигин не винаги можеш да се откажеш.
— Няма да ме накара да мисля по начин, по който не искам да мисля. Ако не е адски глупав гений, би трябвало да го съзнава.
— Чудя се дали Ахил си дава сметка за това, като иска да използва другите деца.
— Именно. Сравни Питър и Ахил. Какви са шансовете Уигин да е по-лошият?
— Малки.
— Тогава да се залавяме за работа и да измислим начин да се свържем с Лок, без да издаваме самоличността и местонахождението си.
— Преди да напуснем Бразилия, трябва да се запася с още дебелолюспести портокали.
Едва тогава забелязаха, че са изяли цяла торба плодове.
— Аз също — отбеляза той.
Когато излизаше с празна торба в ръка, Карлота спря на вратата.
— Добре се справи с дешифрирането, Юлиан Делфики.
— Благодаря, бабо.
Тя се усмихна и излезе.
Бийн взе писмото и отново го прегледа. Единствената дума, която не беше разтълкувал напълно пред сестра Карлота, бе „птр“. Не мислеше, че означава „Питър“. Би било излишно повторение. „Уигин“ бе достатъчно, за да се досети за кого става дума. Не, „птр“ накрая беше подпис. Посланието бе от Петра. Можеше да се опита да пише направо на Питър Уигин, но беше предпочела да пише на Бийн, закодирано по начин, който Питър никога нямаше да разбере.
„Тя разчита на мен.“
Бийн знаеше, че другите в джийша на Ендър го мразеха. Не много, съвсем мъничко. Преди пристигането на Ендър в Командната школа на Ерос военните бяха назначили Бийн за командир в тренировъчните битки, макар че беше най-малкият, дори по-малък от Ендър. Той знаеше, че се е справил добре и е спечелил уважението им. Но никак не им харесваше да получават заповеди от него и много се зарадваха, когато Ендър дойде и Бийн стана обикновен войник като тях. Никой не му каза: „Отлично, Бийн“ или поне „Хей, добре стана“. Освен Петра.
На Ерос тя стори за него същото, което Николай направи във Военното училище — от време на време му казваше по някоя мила дума. Сигурен беше, че нито Николай, нито Петра съзнаваха колко важна е била за него тази непринудена доброта. Винаги щеше да си спомня, че когато е имал нужда от приятел, те двамата са били до него. По не съвсем случайно стечение на обстоятелствата Николай се оказа негов брат. Означаваше ли това, че Петра му е сестра?