Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
Докато търсеше самоличността на информатора, Питър не получи нито едно писмо от руските си познати. Ако обвиненията бяха неоснователни или руските военни знаеха за Ахил и искаха да потулят скандала, вече щеше да е получил безброй писма с молби да не пуска статията, увещания и най-накрая заплахи. Липсата на отговор бе повече от достатъчно потвърждение от руска страна.
Като Демостен той беше русофоб. Като Лок се отнасяше разумно и справедливо към всички народи. Като Питър обаче завиждаше на руското чувство за национална идентичност, на задружността на руснаците, когато страната им е в опасност. Дори американците да са имали такива качества, те бяха изчезнали много преди Питър да се роди. Да си руснак, това бе основното, с което човек се отъждествяваше. Да си американец бе почти толкова важно, колкото да си ротарианец — много важно, ако те изберат на висок пост, но почти без значение в чувствата на обикновения гражданин. Затова, когато планираше бъдещето си, Питър никога не го свързваше с Америка. Американците очакваха да бъдат първи, но нямаха хъс. Демостен се опитваше да подклажда гнева и омразата им, но те се изчерпваха с чиста злоба, не пораждаха желание за действие. Питър трябваше да се установи другаде. Жалко, че не можеше в Русия. В тази страна се съчетаваха непреодолим стремеж към величие и невероятно глупаво управление, можеха да се мерят само с испанските крале. Освен това Ахил пръв се беше намърдал там.
Шест часа, след като изпрати статията на руските си познати, той още веднъж натисна копчето на мишката и я изпрати на редактора. Както очакваше, след три минути получи отговор:
„Сигурен ли си?“
На което отговори:
„Провери. Източниците потвърждават.“
След това си легна.
Събуди се, преди да е заспал съвсем. Затвори книгата и очите си, но не бяха изминали и две минути, когато си даде сметка, че търси информатора в съвсем грешна посока. Информацията не беше дошла от детектив. Беше някой, свързан с МФ на много високо ниво, някой, който знаеше, че Питър Уигин е Лок и Демостен. Но не Граф или Чамраджнагар — те не биха оставили намек за самоличността си. Беше друг, някой, на когото вероятно имаха доверие.
Но никой от МФ не се споменаваше в информацията за бягството на Ахил. Освен монахинята, която го бе открила.
Той отново прочете писмото. Възможно ли беше да е от монахинята? Може би, но защо такава анонимност? И защо отвлечените деца ще се опитват да се свържат с нея?
Тя ли ги бе вербувала?
Питър стана и отиде при бюрото си. Потърси информация за отвлечените деца. Всички бяха влезли във Военното училище по обичайния ред; никое не е било доведено от монахинята, тъй че никое нямаше причина да търси помощ от нея.
Каква друга връзка можеше да има? Ахил бил бездомно сираче по улиците на Ротердам, когато сестра Карлота открила военния му талант — нямаше никаква семейна връзка. Освен ако не беше като онова гърче в Ендъровия джийш, което бе загинало от ракета преди няколко седмици. Смятало се, че е сираче, но във Военното училище открили родителите му.
Сираче. Загинал при ракетна атака. Как се казваше? Юлиан Делфики. По прякор Бийн. Име, което си избрал като сираче… къде?
В Ротердам. Също като Ахил.
Не беше трудно да се досети, че сестра Карлота е открила и Бийн, и Ахил. Бийн бе сред другарите на Ендър на Ерос при последната битка. Само той не беше отвлечен, а го убиха. Смяташе се, че причината е силната охрана от гръцки военни. Тъй като не можели да го отвлекат, похитителите предпочели да го очистят, за да не може друг да го използва. А може би не е имало никакъв опит за отвличане, защото Ахил вече го е познавал и по-важно, Бийн е знаел твърде много за Ахил?
Ами ако Бийн не беше загинал? Ако се криеше, защитен от заблудата, че е мъртъв? Съвсем логично беше отвлечените деца да потърсят помощ от него, понеже той единствен от отряда им, освен Ендър, бе на свобода. Кой друг би имал такъв силен мотив да работи за освобождаването им и в същото време да е достатъчно умен, за да измисли такава сложна стратегия като изложената в анонимното писмо?