Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
— Не ми прилича на английски — измърмори Карлота. — Би трябвало да има доста повече „и“-та.
— Предполагам, че нарочно са изпуснали повечето букви, особено гласните, тъй че да не прилича на общофлотски.
— Как тогава ще разбереш, че си го дешифрирал?
— Когато видя някакъв смисъл.
— Аз си лягам. Знам, че няма да заспиш, докато не го дешифрираш.
Той дори не забеляза кога се е отдалечила. Беше се заел с двойните букви. Излизаше, че са „ии“, но това не го улесняваше много.
Програмата отново изплю безброй комбинации със съседните букви, но нищо не му се струваше познато, докато не попадна на „жииш“. Обръщението, което другарите на Ендър в последната битка използваха помежду си. „Джийш“.
Възможно ли беше? Определено тази трябваше да е думата.
………нд…джииш…дн……у……………ин……………………………………………..ж…ин…………уигин……………………………………………………………….
Ако беше улучил правилно тези 20 букви, оставаха още 36. Бийн разтърка очите си, въздъхна и се залови за работа.
Събуди се по пладне от миризма на портокал. Сестра Карлота белеше един мексикански.
— Хората ядат тези неща по улиците и плюят люспите по тротоара. Не можеш да го сдъвчеш достатъчно, за да го глътнеш. От него обаче става най-хубавият портокалов сок на света.
Бийн взе резенчето, което тя му предложи. Права беше. Карлота му подаде купичка да изплюе люспата.
— Хубава закуска — отбеляза той.
— Обяд. — Тя вдигна едно листче. — Да разбирам ли, че си го дешифрирал?
Беше отпечатал посланието, преди да си легне.
пмщндрджиишзднврусвзвбин6армрзм40соптсбтжбиноткруигинптр
— Ох, не съм го отпечатал с интервалите между думите.
Бийн лапна още едно парче портокал, отиде бос при компютъра, отвори съответния файл и го отпечата. Върна се, подаде листчето на Карлота, изплю люспата, взе си цял портокал от торбата й и започна да го бели.
— Бийн, аз съм обикновена жена. Мога да се досетя за „помощ“ и „Ендър“, но другото…
Бийн взе листчето.
пмщ ндр джииш здн в рус взв бин 6 арм рзм 40 с опт сбтж бин откр уигин птр
— Гласните са изпуснати, където може, има и неправилно написани думи. Първият ред гласи: „Помощ. Ендъровият джийш са заедно в Русия…“
— Здн е „заедно“, ясно.
— Да. По нататък доста се затрудних, докато се досетя, че 6 и 40 са числа. Дешифрирах почти всички останали символи, преди да ми хрумне. Числата са важни, но няма начин да се досетиш за тях от контекста. Предишните няколко думи са сложени за пояснение. Означава „взводът на Бийн беше 6“ — защото Ендър раздели армия „Дракон“ на пет взвода вместо на обичайните четири, но след това ми даде един допълнителен и стана взвод номер шест. Кой друг ще го знае освен някой, който е бил във Военното училище? Затова само някой като мен би се досетил за числото. Същото е и със следващото. „Армия размер 40“. Всички от Военното училище знаят, че във всяка армия има по четирийсет войници. Ако не броиш командира — тогава стават четирийсет и един, но в случая това не е важно, защото втората цифра има символично значение.
— Откъде си сигурен?
— Защото следващата буква е „с“. „Север“. Посочили са местоположението си. Знаят, че са в Русия. И понеже очевидно могат да видят слънцето или поне сенки по стените, като се има предвид датата, могат приблизително да изчислят на каква географска ширина се намират. Шест четири нула северна. Шейсет и четири градуса северна ширина.
— Освен ако не означава нещо друго.
— Не, написано е така, че да няма двусмислици.
— За теб.
— Да, за мен. Останалото на този ред означава, че „опитват саботаж“. Мисля, че искат да прецакат онова, което руснаците ги карат да правят. Преструват се, че сътрудничат, но им пъхат прът в колелата. Много умно, че го документират по този начин. След военния съд срещу Граф, въпреки че спечели Мравешката война, нашите хора са се постарали изрично да запишат, че не сътрудничат на врага — в случай че противникът победи.
— Добре, но Русия не воюва с никого.
— Полемархът беше руснак и войските на Варшавския договор бяха водещи във Войната на Лигата на Земята. Спомни си. Преди нашествието на формиките Русия най-активно преследваше целите си, хвърли огромни средства, за да принуди човечеството да създаде Международния флот. Винаги са се мислили за онеправдани и сега, след победата над бъгерите, съвсем логично е да се стараят да наваксат. Те не се смятат за злодеи, мислят се за единствените, които имат достатъчно воля и средства да обединят света веднъж завинаги. Мислят си, че правят нещо добро.