Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
След вечеря както обикновено влязоха в мрежата, за да проверят електронните си писма. Писмата на Карлота бяха интересни и истински. Тази седмица Бийн се представяше за жена на име Лети, която пишеше дисертация и се нуждаеше от сведения, но нямаше време за личен живот и затова енергично отклоняваше всеки опит за приятелски разговор или свалка. Засега обаче не намираха следи за присъствието на Ахил в поведението на никоя държава. Повечето страни просто нямаха възможност да отвлекат Ендъровия джийш за толкова кратко време, а от онези, които имаха, Бийн не можеше да изключи никоя, защото не проявяваха нито надменност, нито агресивност и незачитане на закона. Самата Бразилия можеше да го е направила — бившите му другари от Войната с формиките можеха да са затворени дори тук, в Араракуара. Може би рано сутрин чуваха тракането на боклуджийската кола, която щеше да откара изхвърлената от него сладоледена кофичка.
— Не знам защо хората изпращат тези глупости — измърмори Карлота.
— Кое? — попита Бийн, доволен от този повод да отмести очи от компютъра си.
— Ами, тези глупави, суеверни, носещи късмет дракони. Навъдили са се вече десетина различни рисунки.
— А, да, навсякъде са. Вече не им обръщам внимание. Всъщност защо дракони?
— Мисля, че тази е най-старата. Поне нея видях най-напред. Със стихчето. Ако Данте беше жив, сигурна съм, че щеше да отреди специално място в ада за хората, които разпространяват такива неща.
— Какво стихче?
— „На всеки свой приятел дракона прати. За щастието ключа той в този ден държи.“
— Аха, драконите носят щастие. Всъщност какво искат да кажат с това стихче? Че в картинката има някакъв ключ? Че само днес можеш да намериш щастието?
Карлота се изкиска.
Отегчен от четене на писма, Бийн продължи да бърбори:
— Драконите не винаги носят късмет. Наложи се да разпуснат армия „Дракон“ във Военното училище, толкова лош късмет имаше. Докато не я възстановиха за Ендър. Дадоха му я, защото си мислеха, че носи лош късмет, и по всякакъв начин се опитваха да му пречат.
Изведнъж му хрумна нещо, съвсем бегло, но го накара да се сепне.
— Я ми препрати рисунката.
— Сигурно вече я имаш в десетки писма.
— Не искам да я търся. Изпрати ми я.
— Още ли се подвизаваш като Лети? Не си ли с този профил от две седмици?
— От пет дни.
След няколко минути рисунката се появи на екрана му и той се вгледа внимателно в нея.
— Какво, за бога, толкова те заинтересува тази рисунка? — попита Карлота.
Той я погледна и установи, че го наблюдаваше внимателно:
— Не знам. Защо толкова се интересуваш какво ме е заинтересувало?
Усмихна се.
— Защото явно мислиш, че е нещо важно. Може да не съм гений като теб, но доста добре те познавам. Усещам, когато нещо ти направи впечатление.
— Просто съвпадението на дракона с комбинацията „ден държи“. Защо точно „в този ден“? И какъв ключ държи?
— Какво толкова?
— „Д-ендър-жи“. Ендър. Ендъровата армия се казваше „Дракон“.
— Твърде произволно предположение.
— Вгледай се в рисунката. В средата, където чертите са най-сложни. Една линия е прекъсната. Точките не съвпадат. Разположени са хаотично.
— Прилича ми на грешка в програмата.
— Ако си в плен и имаш достъп до компютър, но всяко съобщение се проверява, как ще изпратиш послание за помощ?
— Нали не мислиш, че това е послание от…?
— Нямам представа. Но след като допуснахме, че е възможно, не пречи да проверим.
Бийн отвори рисунката в графична програма и се вгледа в линията с хаотично разположени точки.
— Да, разположени са случайно, по цялата линия. Мястото й не е тук. И не е грешка на програмата, защото иначе рисунката е чиста, освен съседната линия, която също е частично прекъсната. Ако беше грешка, несъвършенствата щяха да са разпределени случайно.
— Провери тогава какво е. Не съм компютърен гений, монахиня съм.
Бийн изолира двете линии в отделен файл и извади кодирането им на компютърен език. В еднобитов и двубитов формат не приличаше на смислен текст, но това беше нормално. Ако приличаше, никога нямаше да го допуснат да излезе. Значи, ако беше съобщение, би трябвало да е допълнително кодирано.
През следващите няколко часа Бийн написа програми, с които да обработи данните, съдържащи се в линиите. Опита с математически схеми и графични интерпретации, но през цялото време знаеше, че не би трябвало да е чак толкова сложно. Защото онзи, който го беше създал, би трябвало да е работил без помощта на компютър. Трябваше да е нещо сравнително просто, с цел да издържи само повърхностно преглеждане.