Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
Пак опираше до начините за трансформиране на двоичния код в текст.
Скоро измисли схема, която изглеждаше обещаваща. Двубитов текстов код, но изместен надясно с по една позиция за всеки символ, освен когато изместването би довело до двусмислица, в такъв случай — изместване с две позиции. Така истинските букви никога нямаше да се появят, ако някой анализира файла с обикновена декодираща програма.
Когато пробва метода с едната линия, получи само букви, което не би могло да се получи случайно. Другата линия обаче даваше безсмислица.
Затова той промени кода с една позиция вляво и пак получи последователност от букви.
— Готово. Наистина е послание.
— Какво гласи?
— Нямам ни най-малка представа.
Карлота стана, приближи се и погледна над рамото му.
— Дори не прилича на човешки език. Няма обособени думи.
— Нарочно е така — обясни Бийн. — Ако беше разделено на думи, щеше да личи, че е съобщение. Най-лесният начин за дешифриране на тайни послания е, като следиш дължината на думите и честотата на срещане на определени комбинации от символи. В общофлотския трябва да търсиш къси думички като „и“, „или“ и „не“.
— Дори не знаем на какъв език е.
— Не, но би трябвало да е общофлотски, защото знаят, че го изпращат на някого, който няма ключ към шифъра. Трябва да е дешифрируемо, значи — на общофлотски.
— Тоест едновременно го правят трудно и лесно.
— Именно. Лесно за мен, трудно да всеки друг.
— Стига, бе. Не ми казвай, че е написано за теб.
— Ендър. Дракон. Аз бях в армия „Дракон“, за разлика от повечето от тях. Пък и към кого друг могат да се обърнат? Аз съм навън, те са вътре. Знаят, че всички освен мен са заловени. Аз съм единственият, към когото могат да се обърнат.
— Да нямате някакъв таен код?
— Не, но имаме еднакви познания по жаргона на Военното училище. Ще видиш. Ще го дешифрирам благодарение на думи, които само аз знам.
— Ако е от тях.
— Със сигурност е от тях. И аз бих постъпил така. Бих изпратил послание навън. Тази картинка е като вирус. Разпространява се навсякъде, носи посланието на милион места, но никой не се досеща, че е шифър, защото вече си мислят, че разбират какво е. За всеки освен мен това е просто закачка.
— Почти ме убеди.
— Ще го дешифрирам, преди да си легна.
— Още си малък да пиеш толкова много кафе. Ще получиш тремор.
Сестра Карлота се върна на компютъра си.
Тъй като думите не бяха разделени, Бийн потърси други закономерности, които биха могли да му помогнат. Нямаше повтарящи се дву– и трибуквени комбинации. Нищо чудно. Ако той трябваше да съчини такова писмо, също щеше да пропусне предлозите, съюзите, частиците и местоименията.
Не само това, ами и повечето думи вероятно нарочно бяха написани грешно, за да се избегнат зависимостите. Някои думи обаче трябваше да са написани правилно, но да говорят нещо само на запознатите с живота във Военното училище.
Само на две места имаше по-особени комбинации, по една на всеки ред. Едната беше удвояване. Можеше една дума да завършва на буква, с която започва следващата, но Бийн се съмняваше. В съобщението нищо не беше случайно. Другата комбинация бе буква, оградена от две еднакви, от рода на IOI. Затова Бийн написа програмка, която да анализира всички възможни случаи, започвайки от „аба“.
С някои безсмислени комбинации, като „хдх“ и „пфп“, изобщо не се занимава, но трябваше да прегледа всички, които можеха да значат нещо — като „ала“, „ада“, „дед“ или „ефе“. Някои изглеждаха обещаващо и той ги записа във файл, за да ги анализира по-късно.
— Сега пък защо е на гръцки? — попита Карлота.
Пак надничаше над рамото му. Не беше чул кога се е приближила.
— Трансформирах оригиналното съобщение на гръцката азбука, за да не се разсейвам, като се опитвам да търся смисъл в буквите, които още не съм дешифрирал. Онези, с които работя в момента, са на латиница.
В този момент програмата му показа комбинацията „иги“.
— Лиги — предложи Карлота.
— Може би, но не ми се връзва.
Той започна да проверява в речника думи с „иги“, но резултатът не беше по-добър от „лиги“.
— Трябва ли да е дума? — попита Карлота.
— Е, може да е и число, но тогава си губим времето.
— Не, имах предвид не може ли да е име?
Бийн веднага се досети.
— Леле, колко съм сляп!
Замени буквата преди „иги“ с „у“, а следващата с „н“ и накара програмата да ги сложи в цялото съобщение на мястото на символите със съответния код. Сега двата реда изглеждаха така:
………н…………ии………н……у……………ин……………………………………………………ин…………уигин………………………………………………………………………