Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
За жалост истината не признава много такива заслуги. Тя не ти се показва сама само защото е осъзнала, че рано или късно ще я разкриеш.
Бийн издържаше само по няколко часа, преди да се ядоса и да излезе. И не го правеше единствено за да си почине от работата.
— Климатът ми харесва — заяви веднъж, преди, плувнал в пот, да отиде да се изкъпе за трети път този ден. — Роден съм да живея на горещина и влага.
Отначало тя настояваше да го придружава навсякъде, но скоро Бийн успя да я убеди за няколко неща. Първо, изглеждаше достатъчно голям, за да не се влачи навсякъде с баба си — „аво Карлота“, както я наричаше тук. Второ, тя така или иначе не можеше да го защити, понеже нито беше въоръжена, нито имаше някакви бойни умения. Трето, той познаваше добре живота на улицата и макар че Араракуара далеч не беше толкова опасна като Ротердам в ранните му години, Бийн вече бе направил мислена карта на града със стотици скривалища и пътища за бягство, просто по навик. Когато осъзна, че тя ще се нуждае много повече от закрилата му, отколкото той от нейната, Карлота най-после му разреши да излиза сам, стига да се старае да не се набива на очи.
— Не мога да попреча на хората да обръщат внимание на едно туристче.
— Не приличаш на чужденец — възрази тя. — Средиземноморският тип е обичаен тук. Просто се старай да не говориш много. Придавай си такъв вид, сякаш имаш неотложна работа, но не бързаш прекалено много. Ама всъщност нали ти си ме учил, че това е най-добрият начин да не се набиваш на очи.
И така, днес, няколко седмици след пристигането им в Бразилия, той се разхождаше по улиците на Араракуара и се чудеше коя велика кауза би го направила достоен в очите на сестра Карлота. Защото въпреки религиозните й глупости си струваше да се стреми към нейното одобрение, не към Божието, стига това да не пречеше на плановете му да остане жив. Достатъчно ли беше да бърка в здравето на Ахил? Да му се противопоставя? Или трябваше да стори още нещо?
На върха на един от многото хълмове в Араракуара имаше сладоледаджийница, собственост на потомци на японски емигранти. Продаваха сладолед от векове, както гордо гласеше рекламата им, и това развесели и същевременно трогна Бийн в светлината на казаното от Карлота. За това семейство правенето на замразен и подсладен плодов сок във фунийки или купички бе достатъчно велика кауза за векове напред. Какво по-банално от това? При все това Бийн стана постоянен клиент, защото сладоледите им бяха вкусни, а и като се замислеше колко хора са спирали тук и са се наслаждавали на аромата и сладостта на десертите през изминалите две или три столетия, каузата им вече не му изглеждаше толкова маловажна. Предлагаха нещо наистина хубаво, което правеше живота на хората по-добър. Това не беше благородна кауза, за която ще пише в историческите книги. Но не беше и безсмислено. Човек може да прекара живота си по много по-лош начин от това, да продава сладолед.
Бийн не знаеше какво означава да се посветиш на някаква кауза. Дали трябваше да оставиш някой друг да решава вместо теб? Абсурд. По всяка вероятност на Земята нямаше по-умен човек от него и макар това да не го правеше безгрешен, със сигурност би било глупаво да отстъпи правото за вземане на решения на друг, който по-вероятно можеше да сбърка.
Защо си губеше времето с пропитата с прочувственост философия на Карлота, сам не знаеше. Несъмнено бе една от грешките му — човешките емоции надделяваха над неестествения му интелект, който за негово съжаление само понякога контролираше мислите му.
Сладоледът му свърши. Беше го изял, без да усети. Надяваше се поне устата му да се насладила на вкуса, защото го беше изял машинално, потънал в мислите си.
Бийн хвърли чашката и продължи по пътя си. Един велосипедист го задмина. Цялото му тяло се тресеше, вибрираше, подскачаше, докато караше по паважа. „Това е човешкият живот — помисли си Бийн. — Толкова много подскачаме, че нищо не виждаме ясно.“
Вечеряха боб, ориз и разварено телешко в стола на пансиончето. С Карлота се хранеха мълчаливо, слушаха хората, тракането на чинии, звъна на прибори. Ако разговаряха, винаги имаше опасност да изпуснат някаква информация, която би могла да привлече вниманието. Например защо жена, която говори като монахиня, има внук. Защо това момче с вид на шестгодишно говореше като професор по философия? Затова се хранеха мълчаливо и разговаряха само с келнера.